Църквата, разбира се, е причината, поради която изобщо се намираме в Новия свят и всяка неделя Аарон разяснява в проповедта си защо сме обърнали гръб на развалата и греховете на Стария свят и как сме се отправили към новата си цел — да започнем нов, чист живот, да живеем като братя в един нов Рай.
Едва ли може да се каже, че мисията се е увенчала с успех, а, как мислите?
Въпреки това мъжете все още ходят на църква, най-вече защото е задължително, макар че самият Кмет Прентис твърде рядко се отбива там и ни оставя да слушаме как Аарон обяснява, че останалите от групата са всичко, което всеки от нас има, и че отделният човек трябва да се обвърже напълно с общността.
Ако един от нас падне, падаме всички.
Е, това последното го казва много често.
Манчи и аз се мъчим да пазим пълна тишина, когато минаваме край вратата на Църквата. Отвътре долита молитвен Шум, той е винаги специален, има болезнен червеникавоморав цвят, сякаш изтича от някакви рани, скрити дълбоко в тялото на молещите си, нищо че този Шум е винаги е един и същ, никога не се променя, но безспир продължава да изтича от раните. Помогни ни, спаси ни, прости ни, помогни ни, спаси ни, прости ни, отведи ни оттук, моля те, Боже, моля те, Боже, моля те, Боже, макар че доколкото ми е известно никой до момента не е чул какъвто и да било Шум да идва от онзи, когото наричат Бог.
Аарон е тук, върнал се е от разходката си из полето и проповядва, докато другите се молят. Чувам не само Шума му, но и гласа му, непрекъснато повтаря саможертвата така и писанието иначе, и благословия, и святост, и мърмори и пак мърмори безкрай, така че Шумът му прилича на сив огън, скрит и неясен зад мърморенето и всъщност Аарон може и да е намислил нещо, но аз да не мога да го уловя в Шума му, сещате ли се? Проповедта крие нещо, заровено отзад в мислите му и вече дори започвам да се досещам какво е това нещо.
После чувам едно Млади Тод?в Шума му и казвам:
— По-бързо, Манчи.
Буквално прелитаме край Църквата.
Последното, край което трябва да преминете, когато пресичате Прентистаун, е Къщата на Кмета, а от там се носи най-странният и мъчителен Шум, защото Кметът Прентис…
Кметът Прентис е различен.
Неговият Шум е ужасяващо чист и като казвам „ужасяващо“ имам предвид в буквалния смисъл. Защото, виждате ли, Кметът Прентис смята, че в Шума може да бъде въведен ред. Той мисли, че Шумът може да бъде разпределен, да бъде впрегнат някак си, да бъде използван с определена цел. Когато минаваш край Къщата, чуваш вътре Кмета, чуваш него и най-приближените му хора — помощниците му и разни подобни, и те все правят разни упражнения за мисълта: броят и си представят идеални форми, и повтарят подредени мантри като АЗ СЪМ КРЪГЪТ И КРЪГЪТ СЪМ АЗ, каквото и да означават, и на човек започва да му се струва, че по този начин Кметът си създава една малка армия, че се подготвя за нещо, сякаш кове някакво оръжие от Шума.
Усещам, че то е заплаха. Чувствам се така, сякаш светът се променя, а аз изоставам и никога вече няма да мога да наваксам.
1 2 3 4 4 3 2 1 АЗ СЪМ КРЪГЪТ И КРЪГЪТ СЪМ АЗ 1 2 3 4 4 3 2 1 АКО ЕДИН ОТ НАС ПАДНЕ, ПАДАМЕ ВСИЧКИ.
Аз скоро ще бъда мъж, а мъжете не бягат от страх, обаче сега побутвам Манчи и двамата отминаваме още по-бързо, заобикаляме Къщата на Кмета колкото е възможно по-отдалеч, докато тя остава зад нас, а ние стъпваме на чакъления път, който води към дома.
Скоро се отдалечаваме и от града и Шумът става с една идея по-тих (никога не спира напълно) и двамата с Манчи започваме да дишаме малко по-леко.
Манчи лае:
— Шум, Тод.
— Много си прав — отвръщам.
— Тихо в блатото, Тод — казва Манчи. — Тихо, тихо, тихо.
— Да — отговарям, но после се сещам и бързам да добавя — Млъквай, Манчи — и го удрям по задницата, а той казва „Ох, Тод?“, но аз не го слушам, а се обръщам нервно към града, но нищо не може да спре Шума, когато веднъж е излязъл от теб, нали така? Ако Шумът се виждаше и можеше да го гледаш как се носи из въздуха, чудя се дали щях да видя как дупката в Шума излиза от мен, изплува от мислите ми, където се мъча да я скрия и да я предпазя, а тя всъщност е толкова малко парченце Шум и толкова лесно може да се изгуби сред общия рев на всичкия друг Шум, но ето ти я и нея, източва се от мене и се понася, понася се, понася се все назад, към света на мъжете.
3
Бен и Килиън