Но когато отвръщам глава от Виола, виждам движение зад гърба й.
Виждам как храстите се разтварят точно зад мястото, където е застанала.
И виждам как тя вижда промяната в изражението ми.
И се обръща назад, а от гората зад гърба й излиза Аарон.
Сграбчва я с една ръка за шията, с другата притиска върху носа и устата й някакъв парцал, аз изкрещявам и правя крачка напред, чувам я как пищи изпод парцала и се мъчи да се бори, но Аарон я държи здраво и докато аз направя още една крачка и после още една, тя се е отпуснала, замаяна от онова, с което е напоен парцалът, а при четвъртата и петата ми крачка Аарон вече оставя тялото й на земята, а Манчи е още в ръцете ми, а при шестата крачка Аарон посяга зад гърба си, а ножът не е у мен, но държа Манчи и мога само да се втурна към Аарон, а при седмата крачка го виждам как измъква дървената тояга, привързана за раменете му, замахва с всички сили и ме удря по главата с ПУК
и аз падам и изпускам Манчи, падам по корем, главата ми звънти, не мога и да се подпра на земята, светът се разлюлява, посивява от болката и аз съм на земята, и всичко се килва и се пързаля настрани, ръцете и краката ми тежат твърде много, за да мога да ги повдигна, лицето ми е наполовина в калта, наполовина обърнато нагоре и виждам как Аарон ме гледа от горе на долу, виждам Шума му, Виола е в Шума му, виждам моя нож, който искри аленочервен в калта и Аарон го вдига, и аз се мъча да отпълзя настрани, но тежестта на тялото ми ме държи прикован на място, и мога само да го гледам как се е надвесил над мен.
— Не ми трябваш повече, момче — казва той, вдига ножа над главата си и последното, което виждам, е как замахва надолу е всичката си сила.
Част пета
26
Краят на всички неща
Падам не Падам не моля ви помогнете ми Падам Ножът Ножът Дивак диваците са мъртви, всичките са мъртви ВИОЛА прости ми, моля те, прости ми той има харпун ПАДАМ. Моля моля Аарон е зад теб! Идва! не ми трябваш повече, момче Виола пада, Виола Ийд дивак писъкът и кръвта и не САМО ГЛЕДАЙТЕ, само гледайте, не, моля ви, само гледайте, той щеше да ни убие Бен моля виновен съм Аарон! Бягай! И-Й-Д Още от тях трябва да се махаме от тук ПАДАМ падам тъмна кръв Ножът мъртъв бягай Аз съм убиец моля ви не ДИВАК Виола Виола Виола…
— Виола! — опитвам се да извикам, но тук е само мрак, мрак без звук, мрак и аз съм паднал и нямам глас да извикам…
— Виола — опитвам пак, в дробовете ми има вода, коремът ме боли и болка, болка във…
— Аарон — шепна на себе си, защото съм само аз. — Бягай, Аарон идва.
И после пак падам и тук е мрак…
…
…
— Тод?
…
— Тод?
Манчи.
— Тод?
Чувствам кучешкия му език върху лицето си, което означава, че чувствам лицето си, което означава, че имам лице, в мен нахлува струя въздух и аз отварям очи.
Манчи стои до главата ми, пристъпва от крак на крак, нервно облизва муцуната и носа си, пластирът е още върху окото му, целият ми се размазва и ми е трудно да…
— Тод?
Опитвам се да го повикам по име, за да го успокоя, но само кашлям и остра болка пронизва гърба ми. Лежа по корем в калта, на същото място, където паднах, когато Аарон…
Аарон.
Когато Аарон ме удари по главата с тоягата си. Опитвам се да вдигна глава, но болката е ослепителна, протяга се по дясната страна на черепа ми, тече по челюстта ми и трябва да легна и да скърцам със зъби цяла минута, за да я оставя бляскаво да отболи и тогава едва мога отново да проговоря.
— Тод? — скимти Манчи.
— Тук съм, Манчи — измърморвам най-после, но гласът излиза от гърдите ми като ръмжене, препъва се в слузта и почвам пак да кашлям…
А трябва веднага да спра да кашлям, защото болката в гърба ми е…
Гърбът ми.
Потискам следващия пристъп на кашлица и ужас се разлива в стомаха ми, ама не само там, а в мене целия.
Последното нещо, което видях преди…
Не.
О, не.
Кашлям леко само с гърлото си, старая се да помръдвам и мускул, не успявам и после трябва само да оживея, докато болката се отдръпне и започвам да се мъча да кажа нещо, без отварянето на устата да ме довърши.
— В мен има ли забит нож, Манчи? — изхриптявам.