Алексей също не си губеше времето и успя да разбере какво и защо. Нескопосаните диверсанти явно бяха или слабо-нервни, или не си разбираха от работата: само напразно бяха разбили релсите. Ремонтната бригада ще възстанови движението за два часа и страховитият брониран влак ще полети към фронта. Червеното контранастъпление е обречено...
- Кретени - промърмори Романов думичката, която в последно време честичко му бе на устата. - Всичко е пълна мъка...
А князът съобщи съвсем отвратителна вест:
- Провървяло ни е и с още нещо. Четвърт час след взрива, на една верста оттук, казашки патрул спрял двама работници - просто за проверка на документите. Единият хукнал да бяга. Казаците го съсекли. Под куртката му от крили кълбо запалителен шнур. Явно е взел в повече и му е дожаляло да изхвърли остатъка. Вторият е заловен жив. Да си поговорим с клиента?
Романов кимна. Господи, хванали ги отгоре на всичкото. С фитил на тумбака, мамка им!
Арестуваният стоеше встрани, между двама конвойни. Възрастен, със землисто лице, разсечено напряко от удар с камшик.
- Аз съм добрият, а ти лошият - прошепна полковникът и се провикна:
- Този при мен в колата!
Сложиха го между двамата на задната седалка. Козловски веднага пристъпи към обработка.
- Аз съм началникът на Специалния отдел и значи, разбирам от хора. Виждам, че водачът е бил онзи, който е бягал, а ти дори не си се съпротивлявал. Така че не унивай, чиче. Не бързай да се сбогуваш с живота. Бронираният влак е цял, никой не е убит, нито пък ранен. По законите на военното време все едно ти се полага бесило, разбира се, но аз не обичам излишна смърт. Аз съм Козловски. Сигурно си чувал за мен? - и без да дочака отговор, продължи: - И така прекалено много народ гине, а пък всички сме си свои, руски хора. Затова не позволявам да се екзекутират хора, които не са ни люти врагове. Особено ако човекът има семейство и деца.
Задържаният гледаше право пред себе си с широко разположените си светли очи, без да мига. Алексей много добре познаваше този руски тип, по-твърд от камък. В оперативната група имаше един такъв унтер, загина през шестнадесета.
- Ще мълчиш, а, мършо?! - избухна Романов, както си беше редът според елементарния сценарий. - Какво му сваляте звездички от небето на този, господин полковник? Да го пратим при Черепов, да намотае на този гад червата на юмрука си!
- Спокойно, капитане. Чак пък веднага при Черепов. Дайте ми първо да си поговоря с човека.
Войсковият старшина Черепов, който наскоро със заповед от щаба на армията бе назначен за заместник-началник (Романов се числеше само като помощник), бе кубански казашки офицер, от „шкуринците" - белите партизани на генерал Шкуро. Козловски не допускаше заместника си до разследванията, държеше го на „бойна нога": арести, акции срещу зелените и червените. „На вид грозен, в мозъка пастьозен", казваше той за Черепов. Външността на войсковия старшина беше застрашителна. От време на време го викаха на разпит, за да сплаши някой упорит арестант. На по-слабите духом им действаше. Но този не беше от тях. Какъвто и подход да предприемеше към него Лавър и колкото и да го сплашваше Алексей - мълчеше и толкова.
Черепов също не свърши работа - князът го извика веднага щом стигнаха в управлението.
Войсковият старшина се яви в стаята за разпити като смъртта: дълъг, кокалест, с черна превръзка на лицето -едното му око бе извадено от червен куршум.
Наведе се над неподвижния и безмълвен нелегален, и около половин минута го изучава със страховитото си око.
- Господин полковник, просто ни оставете насаме с това парче месо. Идете да обядвате и елате отново след час - ще получите мек, начукан кървав стек.
Винаги казваше така. Обикновено имаше ефект, Черепов наистина бе много страшен. Но задържаният дори не го погледна.
- Явно ще се наложи - натъжи се князът. И се обърна към арестувания с упрек: - Защо ме принуждавате да прибягвам към крайни мерки? Просто не ми оставяте избор. Вървете в килията, помислете.
Щом останаха двамата, Романов каза:
- Костелив орех. И Черепов няма да го прегризе.
- А аз няма и да му дам да гризе когото и да било, тук не е зверилник. Има по-ефективен начин.
- Какъв?
- Здрав мъжага, сериозен. У такива е развито чувството за отговорност. Да видим кое е по-силно.
- За какво говориш?
- Станал си ненаблюдателен, Льоша. Видя ли бялата ивица на безименния му пръст? От венчална халка е. Казаците явно са му я прибрали. Трябва да намерим семейството му. Да му направим свиждане с жена му и децата, ако има. И нека си решава, пред кого е отговорен повече - пред семейството или пред Интернационала.