В основата на кулата се запали клечка кибрит, после огънчето стана по-голямо - някой запали газеник.
- Е, хайде, ела. Да те видя. Ще си похортуваме - чу се нисък, не особено дружелюбен глас.
Алексей се приближи.
На стъпалото гореше миньорска лампа и хвърляше червеникава светлина върху седналия там човек. Беше широкоплещест, дългите му ръце бяха лениво отпуснати на коленете, по обърнатото към Романов небръснато лице играеха черни сенки.
Алексей клекна, за да бъде на едно ниво със Заенко и да го огледа по-добре.
Физиономията на началника на градското ЧК беше направо класика: по класификацията на Ломброзо[89] - тип „роден убиец": широка, леко сплескана глава, изпъкнали скули, маймунски дъги над веждите, увиснала брадичка, тежък поглед.
Красавец, с една дума.
Хрумна му една мисъл: Подобно на бог Янус, революцията има две лица. Едното е чисто и мечтателно, като на Надя. А второто е като на Заенко. И тя се завърта към теб ту с едното, ту с другото.
- И къде бяхте досега бе, герои ервеесовци, нещо не се чувате и не се виждате? -попита язвително Заенко.
- Добре работим, затова не се чува - отвърна му в тон Романов. - А от вас пък само трясък се чува, безръки бомбаджии.
Показа си зъбите - и стига толкова. Не са се събрали да се карат. Затова продължи по друг начин, разсъдително:
- Слушай, другарю Заенко, тук с теб не сме в Москва, като нашето началство, не ни е до свади. Ходим по ръба, както вие, така и ние. Хайде да си помагаме взаимно. Вие имате това, което ние нямаме, и обратното.
- И какво имате вие? Похвали се - присви очи Заенко.
- Имаме връзка с Москва. Няма да ти кажа каква, но стига същия ден. Ще я споделим. Имаме си свои бомбаджии, по-добри от твоите. Ако съгласуваш акциите с нас - можеш да разчиташ...
- Това твоята женска да съгласува, когато й се... - грубо го прекъсна Заенко. - Виж ги ти, какви командири се излюпиха!
Романов се сдържа и продължи спокойно:
- Освен това си имаме свои източници. В контраразузнаването. А ти - в щаба на армията, нали така?
Другият мълчеше.
- Нали оттам научихте за приюта и за бронирания влак? Хайде да разменяме сведения.
Заенко мигна, но отново не отговори.
- Добре, ще започна пръв. Опитва се да те докопа един много сериозен човек. И бъди сигурен - ще те докопа.
- Козловски ли? - направи физиономия Заенко. - И без тебе знам. Хитра гад. Терентий ми разказа. Те там в контраразузнаването са трима: куцият полковник, едноокият Черепов и капитан Романов. Назаров вика, че капитанът и казакът са дървари, а куцият е хитрец, като змия подхожда. Нищо, ще му изтръгнем жилото. А ти, ервеес, омитай се, откъдето си дошъл. Нямаме нужда от вас, лигави мамини синчета. Нали, Шуша?
- Хао, Зае - откликна отзад китайката.
Е, добре, ще си поговоря с теб по друг начин, реши Романов. Сега ще ти дам аз едно „лигаво мамино синче", щом от добро не разбираш. С такива субекти работи само един аргумент - силата.
Той се надигна, сграбчи чекиста за гърлото, без усилие го вдигна нагоре, за да го гледа в очите.
- Слушай, Зайо, сега ще ти размажа мозъка ей по тая стена. И ще се договарям с Назаров. Той не е такъв кретен като теб...
Замахна с юмрук, но нещо го удари по лакътя - уж не беше болезнено, но изведнъж цялата ръка изтръпна и увисна.
Алексей се обърна. Китайката Шуша стана още по-малка на ръст - беше се някак разкрачила, приклекнала, приличаше на паяк. Озъби се и изсъска. Със същата лекота докосна и втората му ръка - и тя също загуби чувствителност. Романов стоеше като вързан и не разбираше какво става с него.
Заенко го завъртя към себе си.
- Ще ръмжиш значи? Срещу мен ли ще ръмжиш? Зелен сопол!
Изрита го с коляно в слабините. Това вече Алексей усети и с вик се сви на две. От последвалия силен удар по ухото той полетя на земята и получи още един ритник в ребрата.
- Това е от мен, простичко, по руски - каза над него Заенко. - А ако ми се мотаеш в краката, ще те дам на Шуша. Тя ще те обработи по китайски. Ще квичиш като прасе. Потъркаляй се тук на прохлада, ервеес, помисли. Шуша, махни му краката.
Малкият крак късо удари с пръсти първо едното коляно, после другото. Сега крайниците на Романов вече направо отсъстваха.
Заенко звучно се изхрачи върху лежащия.
- Върни му пукалките. Чуждо не ни трябва.
На земята паднаха и наганът, и браунингът. Бяха точно пред носа му, но Алексей не можеше да вземе оръжието, беше напълно безпомощен.
Чу шума на отдалечаващи се крачки. След това стана тихо, само вятърът подсвиркваше.
Парализираните нерви започнаха да се съживяват след доста време, Романов бе успял да премръзне - октомврийската нощ не глезеше с топлина. Минаха два часа, преди да може да мърда ръце - поне успя на лакти да допълзи до верандата. Още час по-късно полека се съживиха и краката, но Алексей се влачеше през парка като старец, едва-едва.
89
Чезаре Ламброзо (1835-1909) - италиански лекар психиатър, родоначалник на антропологическата школа в