Директорката седеше на бюрото си и се занимаваше с работата си, без да подозира, че под кожата й се е промъкнал окупатор. А Мона наистина сякаш се пресели в чуждото тяло. Усети тежестта на бюста, какъвто никога не бе имала, стягането на сутиена, грубите ъгловати обувки й бяха неудобни, пенснето се свличаше по носа. Не съм се наспала, боли ме десният хълбок, леко го размачквам с ръка... Горчиви бръчки край устата - самотна съм. Нямам нищо друго освен работата, но това е много важна и нужна работа. Аз съм много важна личност. Не ме обичат, знам го, за сметка на това обаче ме уважават. Не ми е нужна вашата любов! Защо ми е? Но не смейте да не ме уважавате!
...Май е ясно.
Стана, почука.
- Влезте. Влезе.
Мона заговори с началничката така, че да предизвика у тази сложна личност естествена симпатия: сдържано и с достойнство, по същество и, пази Боже, без каквато и да било емоционалност.
Каза, че по професия е художничка и може да дава на децата уроци по рисуване и скулптура - за децата това е много полезно, чела го в педагогическо списание. Заплата не й трябва, защото са й останали средства от съпруга й.
- Вие сте в траур. Вдовица ли сте? - попита Макарова, засега все още нащрек.
Мона печално въздъхна и не отговори, сякаш не искаше да утежнява и без това нелекото бреме на началничката на сиропиталището с тъжната си история. На Макарова това й се хареса. Мона отчасти все още бе в кожата на събеседницата си и дори сякаш се виждаше с чуждите очи: скромна, мила жена с твърд, но не неприятен характер, на която може да се разчита.
- Бих ви взела, независимо от липсата на опит, художествени занятия биха били много полезни за нас, но доколкото виждам, вие сте бременна, нали? - усмихна й се мило Макарова и това бе успех, защото директорката явно рядко се усмихваше.
- Чух, че вашата сътрудничка Ланде, която загина, също е била бременна - каза Мона съвсем непринудено. - Още съм в петия месец и се чувствам добре. Мисля, че три или четири урока седмично няма да ме уморяват.
В погледа на началничката се четеше: „Тя прилича на мен. Най-накрая ще има с кого да си говоря". Но на глас каза друго:
- Знаете ли, нямам пълномощия да вземам нови преподаватели. Назначена съм временно.
- Вземете и мен временно. Освен това вас със сигурност ще ви утвърдят.
- Откъде знаете?
- Аз съм художничка. Умея да чета по лицата на хората и успявам дори малко да виждам бъдещето - Мона се престори, че се колебае... - да каже или да не каже, но все пак рече: - И още... простете моята безцеремонност, но аз съм откровен човек по природа. Не се самонаказвайте. Не сте виновна.
Макарова се стресна:
- За какво?
- За това, че сте били в лоши отношения с предишната директорка, а тя е загинала.
- Откъде... Откъде знаете за нашите отношения? - заговори с по-строг тон Макарова. -Някой вече ви е разказал, така ли?
- Не, но не е трудно да се прецени. Не сте присъствали на церемонията, на която на главнокомандващия са били представени най-добрите сътруднички. Значи покойната Некритова не ви е обичала.
- Но така тя ми спаси живота! Ако се бях озовала в залата... - Макарова потрепери. -Главата на Некритова е била откъсната. А Маша Ланде е отхвърлена от взривната вълна в един стъклен шкаф, цялото й тяло е било насечено от осколките... Ужас!
Мона съчувствено мълчеше.
- А никой не знаеше защо трябва да бъдем в седем и половина в актовата зала -развълнувано продължи Макарова. - Директорката не беше казала нищо на никого, обичаше да прави изненади. Нито възпитателката, нито децата имаха представа, че ще пристигне самият главнокомандващ.
- Никой освен Некритова не е знаел? Съвсем никой ли? - огорчи се Мона. Тя толкова се надяваше, че ще попадне на някаква следа и ще се върне при Ераст с улов!
- Досещахме се, че се готви някакво събитие. В шест часа пристигна казашки офицер с войници, един такъв висок, строг, с превръзка на окото... Видях как той огледа залата, сложи на вратата двама души охрана да не пускат никого. Но на никой не му хрумна, че сега ще дойде самият главнокомандващ. Казвам ви, само Лидия Христофоровна знаеше, Господи, упокой душата й - Макарова се прекръсти.
- А вие видяхте ли охраната?
Началничката се учуди.