- Нов удар на нелегалните. Командващият се надяваше, че ще помогнете да го унищожим, но явно напразно. Нека новият началник на Специалния отдел, войскови старшина Черепов, решава дали вашата помощ е необходима.
Мона очакваше Ераст да избухне, но той спокойно попита:
- А къде е капитан Романов?
- Отстранен е от длъжност и взет под стража. Нали все някой е съобщил на червените къде живее Козловски и как се прибира от служба. Някой от своите. А Романов е бил приятел с убития. И странното е, че не е нощувал в дома си. В момента проверяват къде е бил... Вие установихте ли нещо по делото за взрива?
- Някои неща - тихо отвърна Ераст и поведението на Скукин веднага се промени.
- Веднага да бяхте казали така! Да влезем вътре, ще ми разкажете - полковникът недоволно погледна към Мона. - А присъствието на съпругата ви задължително ли е?
Злопаметен е. Не е забравил за самеца-педал, помисли си Мона и сладко се усмихна, когато Фандорин отсече:
- Както скоро ще разберете - да.
- Добре. Заповядайте, госпожо.
Тя се усмихна още по-приятно. И тъй като тук сега най-важният човек, който вземаше решения, беше Скукин, следваше да приложи Метода си върху него.
И тя се застави да обикне Аркадий Сергеевич. Оказа се, че е лесна работа. Не защото Скукин беше чак толкова мил, а защото той прекалено много обичаше сам себе си и с всяко едно движение го демонстрираше: вижте ме какъв съм изряден, точен, аз съм център на вселената, тя се върти около мен. Дори не е и така - аз всъщност съм този, който я върти и насочва. Мона съвсем ясно чу студения и ясен звук на флейтата. Сигурно на фона на такава музика по времето на Николай Палкин[91] са карали войниците да минават под шпицрутените[92] .
Настроението на Скукин също се предаде на Мона -възбуда, напрегнатост, изнервеност.
Полковникът привика началника на караула.
- Къде е Черепов?
- Разпитва жителите на сградата, където е живял на квартира княз Козловски. Господин полковникът е бил застрелян под арката на входа. Може някой да е видял нещо през прозореца - доложи поручикът.
През това време Ераст и Мона си шепнеха.
- Черепов няма да ме п-послуша.
- Значи ще се наложи да обясним всичко това на Скукин. Той няма да се съгласи да играе на тъмно. Но ако му се обясни - чудеса ще направи - каза тя уверено.
Мъжът й кимна.
- Аркадий Сергеевич, може ли за една м-минутка. Трябва да ви разкажа нещичко...
Скукин слушаше и вътрешната му флейта засвири забързан марш (Мона направо си го чу). Разбра всичко в движение, дори не си направи труда да разпитва и уточнява.
- Единият с рижави мустаци, а другият с перчем? Превъзходно! Сега ще ги намерим кои са, гълъбчетата. Да вървим при Черепов, Ераст Петрович. Ще му наредя да събере цялата полустотня, но няма да му обяснявам каквото и да било. А вие, Елизавета Анатолиевна, моля ви, вземете моята кола и доведете началничката на приюта, побързайте.
Помни как се казвам, казва „моля". Виж ти.
Сега, когато целта беше постигната, Мона веднага престана да го обича. Противен е все пак този Скукин. Студен, хлъзгав, като змиорка. (Мона не ядеше змиорки, защото приличаха на змии. Пфу, ама че гадост.)
- Дежурният! Изпратете госпожа Фандорина до колата ми! И знаете ли какво - за всеки случай идете с нея. Доставете тук дамата, която ви посочи Елизавета Анатолиевна... Така. Къде е Черепов?
- На третия етаж, господин полковник. Стаята за разпити е там.
Скукин и Фандорин тръгнаха нагоре по стълбите, е Мона и поручикът се насочиха към изхода, но някъде отгоре се чу силен вопъл. Нещо издумка и отново стана тихо. Мона спря, разбира се.
- Какво има? - подвикна Скукин, поглеждайки нагоре.
По стълбите надолу тичаше някакъв офицер.
- Арестуваният нападна войсковия старшина Черепов!
Всички хукнаха нагоре, на третия етаж. Мона също, разбира се. Кой е този арестуван? Ами ако е Романов?
По коридора на третия етаж насреща им вървеше човек със страшно, кокалесто неподвижно лице с черна превръзка и едно-единствено блестящо око. Търкаше огромния си юмрук. Ръкавите му бяха навити до лакътя, косматите му мускулести ръчища приличаха на корабни въжета.
- Виноват, господин полковник - каза той смутено на Скукин. - Разпитвах живущ в сградата, където е живял Козловски. Някой си Салников, банков служител. Попритиснах го малко. Е, както винаги: „Признай си, гад, знаем всичко". На всички го казвам. А той като взе да вика, като ми се нахвърли... И аз го фраснах със замах. Не си прецених силата, в слепоочието го целнах... Не диша...
91
Прякор на император Николай Първи (1796-1855) - Палкин - от рус. палка - пръчка. - Б. пр.
92
От нем. Spiessruten - наказание на провинили се военнослужещи; бой с пръчки; провинилият се преминава през