Скукин се намръщи, отмести едноокия, надникна през отворената врата. Мона изохка, когато видя крака на пода в неестествена поза.
- Поне знаем кой е насочил убиеца - избоботи Черепов. - Иначе защо ще се нахвърля срещу мен?
- Убили сте човека, който можеше да ви изведе на следите на п-престъпниците? -недоверчиво попита Фандорин.
- Нали ви казвам - не си прецених удара. Изненада ме.
- И защо са ви н-навити ръкавите? Успяхте да ги навиете, докато Салников се е хвърлял срещу вас ли?
Черепов свирепо погледна Ераст.
- Ръкавите ми са навити, за да не ги опръскам с кръв. Не се церемоня със задържаните, няма време. Вместо „добър ден" им забивам един - веднага стават сговорчиви. След това не увъртат, отговарят. На Салников също му заших един за разгрявка, лекичко. А той налетя на бой. Явно е решил, че щом го млатят, значи е разкрит.
- Били сте свидетелите? Всички обитатели на онази сграда, подред? - Ераст погледна офицера с отвратено изумление. - Просто за да станат „сговорчиви"? И жените ли?
- На женската й стига един плесник - измънка Черепов, поглеждайки към Скукин, сякаш в търсене на закрила.
Войсковият старшина май не беше много наясно кой е този напорист беловлас господин и защо се държи толкова повелително. Ами ако е някой от началството?
Полковникът каза с внушителен тон:
- Далеч сте от реалните на момента, Ераст Петрович. Да, войсковият старшина е твърд. Дори жесток. Сигурен съм, че в сегашните условия ни е необходим именно такъв началник на Специалния отдел. Умеещ да вселява страх. Трябва да действаме като татаро-монголите, които са използвали добре пресметнатата жестокост като най-ефективното оръдие на пропагандата. Слуховете за страшните наказания, които очакват всички, които посмеят да се съпротивляват, са се разпространявали във всички посоки и градовете сами са се предавали на Чингис хан. Парализиращ ужас - ето какво ще ни доведе до победата. А когато победим, тази разхайтена страна трябва да бъде стисната в железен юмрук и дълго, дълго да не бъде пускана. Докато цялото пощуряло население не се върне към разума. Нашите витии обичат да разсъждават за „бялата правда". Това са глупости. Истинската правда е съвсем друга на цвят.
- И к-какъв е той?
Мона видя, че на Ераст наистина му е интересно, и веднага си спомни, че той със същото любопитство бе разговарял с директора на „Зеленото Училище".
- Кафяв. Цветът на говната - пардон, мадам - Скукин говореше спокойно и уверено, явно излагаше нещо отдавна обмислено. - Лошо миришеща и непривлекателна, меко казано, но за сметка на това честна. Истината е там, че всяка държава, и особено нашата, се държи само със страх и принуда. Хората се делят на такива, които вземат решенията и такива, които ги изпълняват, дори и да не искат. Защото се страхуват да не се подчинят. Русия се заклати и започна да се разпада, когато слабият и глупав цар реши да си поиграе на свободи през деветстотин и пета. Всички, на които им се полага да си мълчат, веднага се разприказваха. Стадото, което трябваше да се събира само когато му бъде наредено, веднага се превърна в глутница. На кого му стана по-добре от това? На никого. В Русия, която ние ще построим отново върху това пепелище, всичко ще бъде различно.
- И как? - попита кратко Фандорин.
- Здраво и непоклатимо, а за стадото - страшно. Първо ще избесим по площадите и кръстовищата всички червени, малинови и бледорозови. Ще висят дълго, докато не изгният. Като стрелците по времето на Петър Велики.
Всички недоволни ще пратим в специални лагери, където или ще пукнат, или ще се превъзпитат. Ще имаме вездесъща тайна полиция, дори само името й ще всява трепет. И за ръководството на тази служба ще ни бъдат необходими такива хора като Черепов. А не такива като покойния Козловски.
Войсковият старшина, който и преди това слушаше полковника с явно одобрение, два пъти енергично кимна.
- Голяма работа е вашият началник на т-тайната полиция. Едва се появява нишка и той я къса със собствената си ръка.
- Както я е скъсал, така и ще я възстанови. Благодарение на Елизавета Анатолиевна имаме възможност да стигнем до нелегалната организация от друга страна. И знаете ли какво. Може пък да постъпим другояче и да се разминем без началничката. Да постъпим по-простичко - Скукин се обърна към Черепов. - Помните ли кого оставихте да пази пред вратите на актовата зала преди пристигането на главнокомандващия в сиропиталището?
Черепов сбръчка чело.
- Някакви двама, които ми бяха подръка... Съжалявам, не помня. Конвойната полустотня е набрана наскоро. Знам всички имена. Но лицата още не много добре. А какво има?