Скукин въздъхна.
- Значи няма да се разминем без разпознаване. Вървете да доведете началничката на приюта, Елизавета Анатолиевна. А вие, Черепов, стройте полустотнята във вътрешния двор. Всички до последния човек. Един от двамата, които са охранявали входа, а може би и двамата, са заложили бомбата в залата. Директорката ще ни посочи тези мерзавци, а след това ще решим: веднага ли да ги арестуваме или първо да сложим под наблюдение.
- Да не би пък да са Филимонов и Теслюк? - Черепов се запъна. - Знаете ли, двама казаци от вчера вечерта ги няма в казармата. Мислех, че самоволно са се отлъчили и хайманосват някъде момчетата...
- Единият е риж, другият с черен перчем ли? - бързо попита Мона.
- Май да... Почакайте, почакайте... Та аз тях ги сложих да пазят залата! Точно така!
Скукин свирепо изруга, като този път забрави да се извини на дамата.
- Ние с Елизавета Анатолиевна ще т-тръгваме – безстрастно каза Ераст. - Няма какво повече да правим тук. Оправяйте се сами с тази ваша „тайна полиция". Само едно... Черепов, вие изяснихте ли къде е бил през нощта капитан Романов?
- Казва, че бил при любовница. Но не й назовава името, оправдава се с офицерската чест. Нямам му доверие, господин полковник. Нали е служил при червените.
- Аз също служих при тях, между другото - строго му напомни Скукин. - При това заедно с Романов. Той е храбър, инициативен офицер. При това опитен контраразузнавач, за разлика от вас. Освободете капитана. Той ще бъде ваш заместник.
- Слушам.
- Не успяхме да арестуваме вражеските агенти, но поне можахме да установим кои са те и знаем кого търсим. Това е ваша заслуга, госпожо - Скукин докосна с ръка козирката си, Мона церемониално приведе глава. - А сега, ако позволите, ние с Черепов ще разработим план за издирване на престъпниците.
- За какво мислиш? - попита Мона мрачния си съпруг, когато излязоха навън.
- Ако бялата армия започне да воюва по татаро-монголския метод на Скукин, тя ще победи. Но с какво кафявата Русия ще е по-добра от червената? Вероятно ще е по-лоша...
Ако ще да е кафяво-малинова, само ние да не сме в нея, помисли си Мона. По-далеч от този нужник с говняната му правда, по-далеч.
И изведнъж се усмихна, защото й дойде озарение, което се нарича с красивата японска дума „сатори". Не в Америка и не в Япония трябва да заминат. Те не са достатъчно далеч. В Нова Зеландия, ето къде! Мона беше чела за тази далечна благословена земя в „Нива[93] още преди революцията. Там е истинското приказно царство. Целогодишно е месец май, няма нито хищни животни, нито земноводни, нито кръвосмучещи насекоми, само зелени поля с бели овчици, прозрачни езера, сини планини, а хората са тихи, спокойни и приветливи.
- Бил ли си в Нова Зеландия?
- Да - отвърна невероятният мъж, който беше ходил навсякъде по света и замига със сините си очи. - Защо п-питаш?
- Хубаво ли е там? Наистина ли е най-добрият климат на земята?
- Там е много с-скучно. Никога нищо не се случва. Какво общо има тук Нова Зеландия?
Скучно - точно това ни трябва. На Мона вече й стигаха приключенията за този живот.
- Вярно ли, че там през цялата година е като късното лято в Ялта? - попита тя невинно, защото разговорът за Нова Зеландия изискваше предварителна подготовка.
- М-може би да. Накъде биеш?
- Ами натам, че може пък да трябва да се преместим в Ялта? Там е по-приятно и по-здравословно, отколкото тук. Нали виждаш, че се чувствам прекрасно. Ако вече сме установили кой е взривил приюта, значи твоето обещание към Гай-Гаевски е изпълнено, нали?
- Вероятно да - отвърна мъжът й.
Мона дочу съжаление в гласа му и окончателно реши: в Ялта, час по-скоро. Тих град в тила, никакви съблазни.
- Чудесно. Ще изчакаме да се върне Маса, и ще тръгнем.
В Порт Артур
Масахиро Шибата прекара тези два октомврийски дни красиво и безметежно, подобно на бялата чапла от класическото стихотворение:
О, над планините
на есенния Хаконе
Бяла чата!
А след това мълния разсече небето, от което светът стана страшен, но още по-прекрасен.
Но всичко по реда си, по реда, нека следваме четката.
Преди да се отправи на самотен лов, госпожата го попита откъде смята да започне.
- Ще чакам сатори - отговори Маса. - Няма на какво друго да се надявам.
Но всъщност се направи на интересен, за да постигне после голям ефект. Всъщност той много добре знаеше от какво ще започне. От същото място, на което с господаря бяха спрели през август.