- Аз си имам своя причина.
- Да помагаш на болшевиките? Каква?
- Ще ти кажа. Защо да крия? - тя продължаваше да го гледа отгоре надолу, неподвижна и величествена. - Ти или ще станеш свой и тогава ще бъдем заедно, или няма да станеш и тогава няма да разкажеш никому нищо. По-магам на Болшевика Зае, макар че е глупав варварин, защото в Москва той има влиятелни...
Маса не разбра последната дума, но се досети: началници или покровители.
- Болшевиките ще победят в тази война. А щом направят червена цялата страна на Елоса[95] те ще поискат да направят червени и съседните страни. Именно това е „Интернационалът". Тогава аз ще се върна в Китай като комисар на червена Москва. И ще дойде моето време.
Велика жена с велики помисли, възхитено помисли Маса. Такава още не съм срещал. Интересно дали са й прави краката? Под панталона не се вижда. Китайките за съжаление често имат кривички крака. Но на такава велика жена може да се прости и това.
Дори му харесваше, че тя стои ей така над него и го настъпва по гърдите.
- Откровена съм с теб, както с никого другиго - каза Шуша. - Защото виждам, че си сериозен и безстрашен човек.
Поласкан, Маса свъси вежди, за да изглежда още по-сериозен и още по-безстрашен.
- Ти също бъди откровен с мен - продължи тя. - Аз умея да причинявам болка, добре ме обучиха на това, но съм наясно, че от теб с болка нищо няма да получа. Ако не искаш да ми кажеш истината, няма да го сториш. Обаче имай предвид, че не можеш да ме излъжеш. В Забранения град ни научиха на изкуството, необходимо за добър телохранител: да виждам лъжата в очите. Очите на човек, замислящ нещо лошо, са винаги лъжливи. Така че внимавай, Ма Ся, и отговаряй. Ако забележа дори сянка от лъжа, ще смачкам сърцето ти.
Кракът засили натиска и сърцето на Маса затрептя, но не от страх, а от много остро и по-скоро приятно чувство, за което нямаше название.
- Ще ти кажа истината. Дойдох тук, за да се добера до Зае-тунчжи.
Тесните й очи станаха още по-тесни, сякаш по лика на луната премина лека сянка.
- Защо ти е той?
- Не ми трябва на мен, а на моя лаода.
- Кой е той?
- Онзи, който през август откри и наказа хората, които през лятото убиха на улицата много мирни граждани. Моят господар е цзюнцзь (на китайски това значеше „благороден мъж") и целите му са винаги благородни. Той е велик детектив и майстор на японската бойна школа Нин-джуцу.
- На коя?
Маса повдигна крачола й и написа с пръст йероглифи по кожата. Кожата беше гладка и прохладна. Прииска му се да я целуне, но се отказа.
- А, женшу, чувала съм много интересни неща за нея. Твоят лаода китаец ли е или японец?
- Руснак е.
Тънките вежди едва трепнаха. Това безусловно бе знак за крайно учудване. Маса полека се учеше да чете каменното й лице.
- Не знаех, че сред руснаците има цзюнцзь и майстори на женшу... - Шуша леко въздъхна. - Какво да правя с теб, Ма Ся? Мога да те убия, но тогава твоят лаода ще прати някого другиго, когото не познавам. Или ще започне да отмъщава за теб сам...
Колко е умна, помисли си Маса. Жалко, че аз лежа, а тя стои. По-добре да беше легнала и тя.
- И чудно защо не ми се ще да те убивам – замислено изрече тя. - Това е много странно. Обикновено убивам с удоволствие.
- Това е, защото кармата ни събра. Кармата прати мен, защото твоето време на самота приключи...
Сигурно много криво изрече това на скапания си китайски, но Шуша разбра. Красивите вежди се повдигнаха нагоре с още половин сун[96] .
- ...Бях сигурна, че времето ми на самота никога няма да свърши.
Тя махна крака си от гърдите му, обърна се с гръб и обхвана с ръце раменете си. Маса се трогна от този неочакван женски жест, от беззащитния й гръб и задиша шумно. После меко скочи на крака, с усилие се удържа да не я прегърне и каза проникновено:
- ...А мен кармата ме доведе при теб, защото вече не съм необходим на моя лаода. Служих му вярно и предано много години, защото следвах великата цел: наказвах Злото. Но скоро ще бъда свободен, самотен и ще остана без смисъл в живота, защото господарят ми се оттегля, избрал е покоя и се отказва от великата цел. А ти я имаш. Все ми е едно в какво се заключава тя. Достатъчно е, че тя е велика. И ако поискаш, ще служа на теб.
Шуша бързо се обърна. Очите й бяха мокри и очите на Маса също бързо се напълниха със сълзи.
Цвят на слива върху изсъхнал клон
В първия момент Маса дори се разколеба - толкова горещо му се зарадва Мона-сан. Когато на сутринта почука на вратата на луксозния апартамент, тя дори извика от радост. Прегърна го и го целуна.