- А пък аз от вчера мисля само за едно: да се върнете по-скоро!
Може би пък няма да бъда ненужният трети, започна изведнъж да се съмнява Маса. Госпожата искрено ме обича. И това за възпитанието на сина не го казах сериозно, а само за да й стане приятно. Ами ако все пак... И очите му отново се замъглиха от сълзи. Сега те през цялото време бяха близо един до друг.
Но след това Мона-сан каза на Фандорин:
- Върна се! Можем да тръгваме за Ялта!
И Маса разбра, че тя се е зарадвала не на него, а на това, че завръщането му приближава нейното щастие. Разбра го и ни най-малко не се обиди. Жените, обикновените жени, имат своя правда в живота, и тя заслужава уважение. Е, какво, значи нощното решение, взето под въздействието на мига, беше вярно. Било е сатори, а сатори никога не мами.
- Може би първо да чуем какво е правил Маса през тези т-три дни? Май има какво да разкаже.
Господарят неспокойно събра вежди. Беше усетил нещо - прекалено добре познаваше васала си.
- Да, имам какво да разкажа - тържествено заяви Маса. И разказа всичко, както си беше. Първо само събитията.
След това премина към чувствата.
- ...Никога не съм си мислил, че може да ми се случи. Знаете колко жени съм имал, господарю - и уточни, защото бе благодарен на всяка една от тях: - Петстотин шестдесет и седем, ако не смятаме онази бразилка, която умря от страст, преди да съм завършил делото си и онази коварна венецианка, която се опита да забие стилет в тила ми в най-неподходящия момент. Тя също умря - поясни той на Мона-сан, в случай, че не е разбрала. - Та аз догодина ще стана вече на шестдесет и изведнъж такова чудо! Сякаш цвят на слива разцъфна на отдавна изсъхнал клон! През живота си не съм срещал подобна жена. Сигурен съм, че няма друга такава! Тя е като зелената мамба, която едва не ме ухапа преди двадесет години на река Конго - също толкова смъртоносна и прекрасна!
- Тя те би само с лявата? Н-невероятно - поклати глава Фандорин. Душевните излияния му направиха по-малко впечатление. За тях господарят каза: - Просто си имал нужда от жена, която е по-силна от теб, а ти, умнико, си мислеше, че ти харесват дебелани.
- Не само с лявата, помогна си съвсем малко и с дясната. И уверявам ви, господарю, че и вие нямаше да се справите с императорската телохранителка - с достойнство отвърна Маса на първата част от тази коравосърдечна тирада, а втората игнорира като оскърбителна и започна да се обръща изключително и само към госпожата.
Тя например слушаше както трябва - ахкаше, притискаше ръце към гърдите си и бършеше очи с кърпичка.
- Дълго говорих на Шуша за моята любов. Първо тя се разсърди и искаше да ме бие, дори ме фрасна веднъж, много болезнено. Но аз събрах всички красиви китайски думи, които знам. Казах й, че ще бъда с нея до края на дните си. Че съм готов да й бъда слуга и да изпълнявам всичките й прищевки. И през цялото време я гледах, а господарят знае как мога да гледам жените. Тя се заслуша. След това се замисли. После се съгласи...
- Това е удивителна любовна история! - изхлипа Мона-сан. - Почти като нашата. Нали, Ераст?
Господарят мрачно мълчеше.
Приближаваше тягостният миг. Маса укрепи духа си, обърна се към Фандорин.
- Вие... ще ме пуснете ли, господарю?
- Как мога да не те пусна? Навремето ти сам започна целия този ц-цирк с „господаря" и „васала". Ти и ще решиш кога да завърши той. Но виждам, че има нещо, което не ни казваш.
Следващият етап от беседата бе не по-малко труден. Маса започна отдалеч:
- Тигрицата израства като тигрица, защото е дъщеря на тигър и е израснала в общество на тигри. Шуша е телохранителка от Забранения град. Избрана е за тази съдба от дете, възпитавана е от дворцовите бойни евнуси, сурови и жестоки хора. Тя живее по вътрешни правила, които на пръв поглед могат да се сторят чудовищни. Ще мине много време, преди Шуша да се промени под моето влияние...
- Давай по-кратко, а? - помоли господарят.
- Казах й, че ми трябва Заенко, защото той е злодей и ако съм й скъп, трябва да ми го даде в знак на своята любов...
Маса се запъна.
- А тя какво? Отказа ли?
- Не, съгласи се... Но каза, че аз също трябва да докажа моята любов. Единия лаода в замяна на другия.
- Какво? - не разбра Мона-сан.
- Трябва да убия господаря си и тогава Шуша ще ми повярва - обясни й Маса.
Мона-сан извика, а Фандорин хладнокръвно отбеляза:
- Всъщност, логично контрапредложение. От вас може да излезе интересна д-двойка.