- Аз, разбира се, няма да взема да убия господаря си - обясни Маса на уплашената госпожа. - Просто ще й кажа, че съм го убил. Нека тази малка лъжа остане да лежи на съвестта ми.
- Малка ли? - засегна се Фандорин.
А Мона-сан прошепна:
- Тя няма да ти повярва просто така!
- На мен ще повярва. Ще бъда много убедителен. Само ме пуснете, господарю, без горчивина. И ми пожелайте щастие.
Молбата бе изречена прочувствено, със сълзи на очи, от които Маса ни най-малко не се притесняваше, защото още преди векове е казано:
Роса по листата
на коравия репей са
сълзите на воина.
Но вместо да се трогне и да прегърне стария си приятел, господарят разсеяно попита:
- А на коя императрица е служила - Цъ Си-тайхо или Лун Юй-тайхо?
- Не съм я питал. Каква разлика има? Шуша каза, че е напуснала службата преди осем години.
- Значи е служила на императрица Лун Юй, защото Цъ Си почина през деветстотин и осма. Ясно.
- Какво ви е ясно? Вие протакате, защото не искате да ме пуснете! - разсърди се Маса. - Не отговорихте на въпроса ми!
- В-върви, разбира се. Аз също ти желая щастие.
И се обърна - несъмнено, за да скрие навлажнените си очи. За сметка на това Мона-сан прегърна Маса и нежно промълви:
- Много се вълнувам за вас. И ужасно ми се иска да видя жената, която така ви е подействала.
- Засега не може. Първо трябва да я превъзпитам... - той понижи глас - не искаше да го чуе господарят, но на Мона-сан можеше да каже. - На прекалено много години съм, за да ги похабя за завоюване на Китай. А пък и защо ми е Китай? Искам да бъда щастлив в любовта, както сте щастливи вие и господарят. С мен Шуша ще се промени. Може и на нас да ни се роди дете. Тя нали е още млада, само на тридесет и три години е. Любовта и майчинството правят чудеса. И когато това се случи, ние ще ви намерим. И отново ще бъдем до вас.
Мона-сан изхлипа. Той също плачеше, бършейки страните си с ръкав.
Маса вървеше към уговореното място с пружинираща походка, а в гърдите му пърхаха крилцата на шарена пеперудка.
Именно това е любовта, мислеше си той. Ето каква била значи. Съвсем различна от това, което си представях.
Шуша му беше казала да върви от товарната гара покрай ръждивите релси на изоставената железопътна отсечка до будката на служителя по поддръжка на линията.
Ето я и малката олюпена къщурка със зеещата дупка на прозореца. До будката оставаха петдесетина метра, когато Маса видя Шуша. Беше клекнала под един храст, димейки с дългото си цигаре.
Маса придаде на лицето си сурово изражение, защото с жената трябва да си сдържан, и се спря.
- Изпълних обещанието си. Ти изпълни ли твоето?
Тя се изправи. Ъгълчетата на устата й едва забележимо се раздвижиха. Шуша се усмихваше!
- Ще те заведа при Зае-тунчжи и после прави с него каквото пожелаеш. Но първо трябва да се убедя.
- В бъдеще, когато ме опознаеш по-добре, ще започнеш да вярваш на думите ми -строго каза Маса - Ето, виж.
Той свали торбата си от рамото, развърза връзките.
- Това е главата на моя лаода. Много го обичах, но теб обичам повече.
Шуша надникна вътре.
- Истински цзюнцзь. Красив е дори в смъртта. Разтегна устни още по-широко - за нея това вероятно означаваше, че се залива от смях - и плесна Маса с отворена длан по главата, уж не беше силно, но той се строполи по гръб. В ушите си чуваше звън, пред очите му се въртяха кръгове с цвета на дъгата.
- А ти си истински бендан. Сбогом, много ме повесели с твоя смешен китайски и с глупостта си.
Тя захвърли папироската, пъхна в устата си игла и вдигна цигарето.
Маса можеше да се изтърколи встрани, защото ударът го свали на земята, но не го бе зашеметил. Но не пожела. Защо да живееш, когато с теб са се отнесли по този начин?
- Кучка - каза той на Шуша на руски. Така или иначе нямаше време да съчини предсмъртно хайку.
Но тръбичката не издаде плюещ звук, а гръмна оглушително. Посред челото на китайката се появи черно кръгче, главата й рязко се килна назад, тялото се свлече на тревата.
Маса изумено седна.
Покрай релсите вървеше господарят с димящ револвер в ръка.
- Съвсем си се разкиснал - каза той с укор. - Дори не забеляза, че вървя след теб. Срамота.
А Маса изобщо не се зарадва. Закри лице с ръце и се разтресе от ридания.
- Тя не ме обичаше, сгреших... Но аз... аз я обикнах. Мислех, че ще бъдем заедно. Като вас с госпожата... Мислех, че и ние ще имаме дете. Мислех си, нека вие имате момиченце, а ние момченце и когато пораснат...