- Музиката е за фон. Защото сега ще се започне едно мучене, ръмжене... Е, за начало леко почистване - подпявайки заедно с плочата „Щастието свъ-ърши, всичко бе сън, сърцето тъгу-ува, сърце-ето страда", той взе шмиргела и застърга с него по прасеца на лежащия. Веднага бликна кръв.
- Ммммммм!!!
Лепенката на устата на Заенко се изду. Черепов се засмя:
- Ама как припява втори глас, а? - потупа арестувания по корема: - А сега ще ти очертая темата на бъдещия ни разговор. Ще ми разкажеш кои са в твоята шайка, до последното човече. И къде да намерим всеки от тях. После ще ми съобщиш най-важното: кой е вашият шпионин в щаба на армията. Но няма да бързаме. Имаме голяма програма. Още дори не съм те обработил с пилата.
Арестуваният отново замуча.
- Какво? - театрално се учуди Черепов. - Вече искаш да беседваме? Ами пилата? Направо ме огорчаваш. Добре де, от мен да мине...
Той дръпна лепенката от единия край. Заенко изтърси кратка, сочна псувня.
- Добро момче - кимна одобрително войсковият старшина, връщайки пластира в предишното положение. - Така си е по-интересно. Да ти кажа, май ще пропусна фазата с пилата. Калмиков, дай направо менгеменцето.
Пръстите на Романов бяха на кобура.
Първият куршум за Черепов, преценяваше той. Вторият за Калмиков. С третия ще се наложи да довърши Заенко. Няма как да го спаси, но поне няма да го измъчват. След това, като започнат калабалъкът и олелията, да се опита да се измъкне...
„И да се издадеш? В това съдбоносно време да оставиш Републиката без агентура? Само защото си толкова нежен?", попита суров глас. Нямаше какво да отговори.
Пръстите на Алексей се разтрепериха, по челото му избиха капчици пот.
Черепов и фелдфебелът се бяха навели над разпитвания, там нещо поскърцваше. Заенко започна да се извива и да рита. Кобурът се разкопча сякаш от само себе си...
Вратата изтропа.
- Значи това е знаменитият червен Рокамбол! - весело възкликна красив, елегантен капитан с акселбанти. - Харитоша, командващият ме праща.
Адютантът на Гай-Гаевски, позна го Алексей. Фамилията му беше нещо с „колци". Маколцев. Интересното е, че се обръща към Черепов фамилиарно, на „ти".
- Паша! - зарадва се на госта началникът. - Аркадий Сергеевич вече е доложил на негово превъзходителство, така ли?
- Владимир Зенонович нареди веднага да те доставя. Готви гърди за награди, а гърлото за коняк.
- Исках първо да разкостя клиента и след това да доложа всичко...
Войсковият старшина посочи разпънатия Заенко.
- Заповедите на началството не се обсъждат, а... какво? Правилно: изпълняват се. Хайде, хайде, Харитон. Лично адютантът на негово превъзходителство Павел Андреич Маколцев е дошъл да те вземе с генералския „делоне-белвил".
- Сега, само да си сложа куртката - разбърза се Черепов.
- Тръгвай направо така, по престилка, като месар - озъби се адютантът, като хвърли поглед на фелдфебела и кимна небрежно на Алексей.
- Готово, да тръгваме - началникът закопчаваше копчетата. - Калмиков, този в Ледника. А вие, Романов, не се пъхайте при него. Сам ще го разпитвам.
Той отиде до масата и погали Заенко по бузата.
- До скоро, любими. Чакай ме.
Щом чу за Ледника, Романов разбра какво трябва да направи. Това бе изба, която се намираше в средата на двора. Преди я бяха използвали за съхраняване на лед, по времето на чекистите я бяха превърнали в мазе за разстрели. Тогава в каменната стена е имало вратичка, през която хвърляли труповете в дерето отзад. За съжаление Козловски бе наредил да зазидат прохода с тухли, като символична преграда пред страховитото болшевишко минало, иначе задачата щеше да се опрости.
В главата му моментално съзря следният план.
Щом отведоха Черепов да пие коняк, значи няма да се върне до късно през нощта. Трябва да изчака да се стъмни, да ликвидира пазача, който охранява Ледника и да прехвърли Заенко през стената. Ще трябва стълба... Ще вземе от гаража, там има.
Рисковано, но осъществимо.
В седем часа, преди да си тръгне за вкъщи, Романов като старши провери постовете. Погледна и в двора. Заяде се с часовоя, че бил небръснат и го прати в карцера. Заради голямата важност на арестанта сложи самия фелдфебел Калмиков да пази Ледника. (Идеята бе да съчетае полезното с приятното: щом ще убива, нека да е гад). Сбогува се с дежурния, разписа се в книгата, нареди да му се обадят, ако нещо се случи, и излезе в ситния дъжд.
През октомври и при такова време в този час вече беше почти тъмно, но за да е сигурно, Алексей реши да изчака два часа - да си тръгнат и последните сътрудници. Така или иначе трябваше да мине през стаята си. Няма да остави Заенко да бяга през града гол, я!