Романов пъхна в мешката си цивилните дрехи и обувките от „конспиративния" си гардероб. Сложи и манерка с водка - арестантът със сигурност бе замръзнал в избата.
Върна се, когато вече беше съвсем тъмно. Там, докъдето не достигаше светлината на редките улични фенери, мракът изглеждаше още по-гъст. Промъкна се покрай стената, огледа се. Промуши се през прозореца на тоалетната на първия етаж (преди да си тръгне специално дръпна райбера). Безшумно премина по тихите, празни коридори и стигна до задния вход. Открехна вратата, надникна в двора, изчака.
Нищо.
Калмиков, този проклет педант, не ходеше напред-назад, не пушеше, дори не шумолеше.
Без да се спотайва, Романов излезе навън, запали папироса, като застана така, че фелдфебелът да го види, а ако някой надникне през прозорците, да не вижда лицето му. Лениво пое към Ледника, размахвайки дясната си ръка. В нея държеше нож с острието нагоре.
Тихо повика:
- Постови! Спиш ли, Калмиков?
Никакъв отговор. Нима наистина е заспал? Това доста би облекчило задачата.
Фелдфебелът седеше на земята, главата му бе килната на рамото. Вратата на Ледника беше открехната.
Алексей бързо клекна, пипна Калмиков по рамото - той меко се свлече на земята. Цялата му куртка отпред бе мокра. Кръв! Още топла.
В избата нямаше никого. Как е могло да се случи?! Къде се е дянал Заенко?! Няма как да е отлетял!
Загадката се изясни, когато Романов отиде до стената. Отгоре висеше въжена стълба.
Някой бе постъпил много простичко, бе прескочил от другата страна в двора, беше убил часовоя и по същия път бе избягал заедно с арестанта. Някой, който е знаел добре къде да търси. Стълбата бяха изоставили, защото рече не са имали нужда от нея.
Алексей също се възползва от нея, за да не рискува да минава обратно през сградата. И по-бързо да се върне в хотела. Трябваше да бъде там, когато телефонът в стаята зазвъни, и да отговаря със сънен глас.
Промъкна се през гъсталака в дерето и хукна по улицата. Трябваше да признае, че чекистката организация работеше по-добре от ервеесовската, която, честно казано, съвсем буксуваше на място. Може би конкуренцията все пак не е чак толкова лошо нещо? А и Заенко, трябваше да му отдаде дължимото, беше здрав мъжага, макар и мерзавец.
И изведнъж му хрумна идея, много перспективна. Романов си обеща да я осъществи още утре.
Той влетя в стаята запъхтян. Без да пали лампата, се спря пред телефона: обаждали ли са се или още не?
- Вече мислех, че няма да дойдеш - прошепна тъмнината. От леглото се надигна малък, крехък силует.
- Само мълчи. Мълчи...
На сутринта той се бръснеше пред огледалото и си пееше натрапчивия романс за отминалото щастие и за това, че всичко е било сън, но не жално, а весело. Някога Алексей имаше хубав глас, който изчезна, след като го раниха в гърлото, но музикалният слух си беше останал.
Надя си бе тръгнала преди половин час. На сбогуване му каза: „Край, Романов. Случи се непоправимото. Обичам те повече от революцията". И тихичко се засмя.
Той й отвърна сериозно: „А пък аз обичам само теб. Революцията - това е просто работа. И няма защо да бъде обичана. Трябва да бъде по-бързо свършена и забравена".
През нощта така и не се обадиха от контраразузнаването. Явно, щом бяха открили фелдфебела, бяха доложили на Черепов, а той е забранил да съобщят на помощника. Надявал се е сам да залови беглеца. Едва ли би успял.
- До „Монастирский переулок" - каза Романов на файтонджията.
Там, в сградата на Дворянското събрание, се намираше щабквартирата на генерал Гай-Гаевски.
Пред кабинета на Скукин Алексей спря. Отвътре се лееха звуците на флейта. Това значеше, че полковникът е сам и се е отдал на някакви сложни размисли. Скукин му бе разказвал, че музиката му помагала да подреди мислите си в стройна хармония.
Сега ще ти попея, а ти ще ми акомпанираш, ухили се Романов и нервно, настойчиво почука.
- Чак сега научих! - извика той още от прага. – Фандорин и неговият японец ни доставиха Заенко наготово, а Черепов оставил чекиста да избяга! Нещо повече, на мен, на заместника си, нищо не съобщи! Чак тук разбрах, в канцеларията. Това според теб нормално ли е?
В щаба наистина всички приказваха за нощното „ЧП". Новата дума, възникнала по време на германската война на вълната на всеобщото увлечение по абревиатурите, се превърна в една от най-употребимите. Шегобийците дори предлагаха държавата да се прекръсти в „Чепеландия", защото и тя самата си е чрезвичайно произшествие.
- Не знаех, че Фандорин е заловил Заенко - навъси се Скукин. - Черепов каза...