Но надписът на магазина за мъжко облекло „Париж и Виена" не се поддаде на дешифриране: „Всички стоки срещу размяна. Пари не вземаме!" Как така: магазин, а пари не вземат?
През дългото време в безсъзнание на Ераст Петрович му се бяха явявали доста причудливи видения, понякога много обемни и ярки. Изведнъж го обзе подозрението, че всичко това също е халюцинация: немосковската Москва, трамваят с гроздове от хора,абсурдните надписи.
Дявол знае, всичко може да се случи. Но още великият Мондзаемон[20] е казал: „Животът е просто тъжен сън, който сънуваме". А освен това един благороден мъж не изневерява на правилата си дори насън - сънят може да се окаже реалност!
Изведнъж минувачите започнаха бързо да пресичат на отсрещната страна на улицата. Някакъв чичка се обърна към сакатия в количката:
- Давай да те бутам, старче. Чека идва!
Насреща му вървяха трима с червени ленти: единият с голям дървен кобур и двама с пушки през рамо.
Чека? Ах, да. Маса спомена за това. „ЧК" - това е някаква абревиатура. Наскоро учредена червеногвардейска Охранка[21]. Маса обясни, че червеногвардейската полиция все пак била горе-долу нормална, поне идвали със заповед. А имало и някакви „черногвардейци" - те грабели без каквито и да било заповеди, случвало се дори направо на улицата, посред бял ден. Извършват обиски, арести, реквизиции.
- Не, не, благодаря - сухо благодари Ераст Петрович на добрия самарянин, стреснат от думата „старче".
Освен това му беше любопитно да види представителите на новата власт. Тя се наричаше „съветска" - Маса не му обясни смисъла.
- Аха! Инвалидът ще да е наясно - каза човекът с маузера, щом се доближиха. - С такъв стол далеч не можеш да стигнеш. Дядо, я кажи, къде тук е бившата къща на Акселрод? Глей, имаме постановление - той размаха лист хартия.
Тези да не са се наговорили, ядоса се най-накрая Фандорин.
- Аз, уважаеми, дори нямам деца.
Понечи да го подмине, но червеният жандарм сграбчи облегалката на количката.
- Ти с кого говориш, бе? Я си дай документите!
- Стига бе, Коритов. Какво се заяждаш с безногия -каза другият. - Майната му. Дай да питаме ей оная бабичка.
„Маузерът" напсува Ераст Петрович на майка, но отдръпна ръка. Чекаистите, или както там се наричаха, продължиха нататък с постановлението си, а Фандорин гледаше подире им, поклащайки глава. Не можеше да си представи сътрудник на Охранното отделение или на Корпуса на жандармерията да псува на публично място.
Щом червеногвардейците са „горе-долу", какви ли са „черногвардейците"?
Героите от Плевен
Не му се наложи да чака дълго, за да получи отговор на този въпрос. Пет минути по-късно, след като стигна с превозното си средство до „Маросейка", изследователят на революционна Москва видя пред себе си групичка хора и чу доста неприятен звук, който никога не оставяше Фандорин равнодушен - отчаян женски плач. За него бе немислимо да продължи напред, без да разбере причините за толкова интензивна проява на мъка.
Ераст Петрович намали, но както бе седнал, виждаше само гърбове.
- Мишенка, върнете ми моя Мишенка! - виеше някаква жена, по-точно възрастна дама, защото гласът бе прегракнал, а ако се съдеше по говора, жената очевидно не беше от простолюдието.
За в случай, че реши да слезе от количката, Маса го бе снабдил с бастун. Опрян на него, Фандорин стана, проправи си път напред. На земята, хванал се за главата, седеше старец със сив шинел с алени ревери и панталон с генералски лампази, но при това беше обут не с ботуши и дори не с обувки, а със закърпени плъстени подобия на ботуши. Той притискаше ръка до главата, през пръстите бликаше кръв. До него от крак на крак пристъпяше старица с някога прилично, но доста овехтяло палто. Беше дребна, съсухрена, с посивели букли и не спираше да повтаря: „Върнете ми го, върнете ми моя Мишенка! Пуснете го! Много ви моля! Къде е моят Мишенка!?" Дамата явно не бе на себе си. Прилича на момиченце, на което са отнели куклата, само че много старо момиченце, помисли си Фандорин, мръщейки се. Гледката беше тягостна.
Той се заслуша в разговорите на околните в опит да разбере какво се е случило.
В тълпата приказваха:
- Дядката сам си е виновен. Първо, няма какво да се фукляви с генералски лампази, сега не е старият режим. Второ, щом има реквизиция - стой мирно. Можеха и да го пречукат на място за съпротива. За „черните" това си е нищо работа.