Краката му тичаха по инерция, сякаш сами за себе си.
Надежда лежеше по лице, точно като сутринта, докато й се любуваше, преди да я събуди: гола, с разпилени коси.
- Капитане! - крещеше отгоре грубият глас. - Погледнете, жива ли е или не? Мамка й! Представяте ли си, отскубна се и се засили с главата напред през стъклото...
Романов механично клекна. Заопипва шията, за да провери дали има пулс. Шията беше топла, но пулс нямаше.
Странно, но Алексей не усещаше нищо. Той и след това остана все така каменен. Стоеше и гледаше как я отнасят, как се поклаща слабичката й ръка. Послуша как се оправдава и псува войсковият старшина.
Романов не мислеше за абсолютно нищо. Дишането бе равно, сърцето биеше ритмично, дори по-бавно от обикновено. При това болеше, но някак вяло, подобно на още неизострил се зъбобол. Откъде беше това за зъбобола в сърцето? Чел го е някъде. А, да, при Максим Горки.
Болката в сърцето беше дреболия. Алексей знаеше как да се избави от нея. Трябваше просто да остане насаме с Черепов. Именно заради това той не само кимаше на началника, но и отговаряше на някакви въпроси, а накрая каза:
- Хайде да обсъдим тет-а-тет какво ще докладваме на полковник Скукин.
- Да, да - кимна Черепов, като погледна тълпящите се наоколо сътрудници. - Елате.
Сега, сега, още малко търпение, убеждаваше се Романов на стълбището, гледайки широкия гръб с връзките на престилката на врата.
В кабинета Черепов първо извади от бюрото водка, плисна от нея в чашата.
- Вярвам да се радвате? - прегракнало каза той. -Мислите, че не знам, къде сте ходил сутринта? Знам. Аркадий Сергеевич веднага ми се обади, когато сте хукнали да се присламчите към моя успех. Ние с Аркадий Сергеевич сме ето така - той събра двата си показалеца. - Толкова неща ни свързват, че никой не може да се намърда помежду ни. И тази история също няма да ни скара. Така че не си правете илюзии... Ей, защо ви е моят браунинг?
Той видя как Романов взема кобура от бюрото. Алексей мълчаливо свали предпазителя, насочи дулото към отстъпващия назад началник и стреля в единственото му ококорено око. С интерес огледа червеното петно, което се бе появило отнякъде по тапетите. Цялото бе съставено от отделни различни по размер точки. Красота.
Наведе се над падналия, пъхна пистолета между меките му пръсти.
Зъбоболът в сърцето моментална изчезна и някак изведнъж, с абсолютна категоричност, му стана ясно, че сърцето повече никога няма да го боли. Каквото и да се случи.
- Ей, насам! - кресна истерично Романов, обръщайки се към вратата. - Беда! Началникът се застреля!
Адютантът на негово превъзходителство
- Да видим.
Мона-сан би трите валета на господина с кент флош роял. Маса благоразумно пасува със своите две двойки.
- А се хвалеше, че винаги печели и ще ни бъде скучно!
С алчен смях победителката придърпа към себе си купчината зелени банкноти.
- Поразително - учуди се Фандорин. - За трети пореден път! Фортуна е избягала от мен при теб. О-отлично я разбирам.
Играеха на долари. От американския превод бяха останали хиляда и петстотин. Мона предложи да ги разделят по равно и да си премерят силите на покер. Тя през цялото време измисляше някакви нови развлечения. Ясно защо: за да отвлече господаря от опасни мисли.
- Сега и двамата ще бъдете на моя издръжка, господа алфонси[97]!-засмя се госпожата. - Ще правите онова, което ви наредя.
- Аз и без това правя това, което ми заповядаш - смирено склони глава Фандорин и си спечели целувка за това.
Гледката на двете гукащи си гълъбчета бе приятна, но Маса предпочиташе да мисли за печални неща.
Колко жестоко му се подигра кармата! Да се влюби така на прага на старостта - и в кого? Не в прекрасна слънце-подобна дама като господаря, а в скопен жребец! Ужасен позор! Голям познавач на жените, няма що... Но работата е не толкова в унижението, а в това, че след толкова години служба верният васал едва не бе напуснал господаря си. С лекота, заради призрачната химера на личното щастие!
Ако през дългите години живот в чужбина Маса не бе изгубил по-голямата част на своята японска същност, със сигурност щеше да си направи сепуку от срам.
Целият предишен път бе прав и ясен, като острието на меч, на който е изсечен йероглифът „Преданост". Но вече няма защо да оголва стоманата, сега тя ще ръждясва в ножницата. Господинът има умна, волева спътница, която прави мъжа такъв, какъвто й е нужен и той не бива да се съпротивлява на това, защото ще бъде щастлив с нея. На такава двойка не й трябва верен васал, стига им собствената взаимна вярност.
97
Алфонс (рус.) - млад мъж, издържан от жена, жиголо, по името на герой от едноименна пиеса на Александър Дюма-