Ах, ако Мона-сан се съгласи да заминат за Япония! Тогава животът на Маса поне ще опише пълен кръг: ще завърши там, откъдето е започнал. Но ще бъде егоистично да настоява. Нека бъдем откровени: госпожата няма да се хареса на японците. Тя е прекалено независима за жена, прекалено забележима със своята червена коса, прекалено е висока на ръст и прекалено силно се смее. Подобно на Хариона от остров Сикоку - вещицата, оплитаща мъжете с острите си като игли коси.
Маса погледна картите си след новото раздаване. Жизнените му перспективи бяха същите като тази безнадеждна комбинация: асо, поп, дама, осмица и шестица. Остави попа и дамата, за да не разрушава семейството, останалите смени. В новите карти дойде скъпоценна изненада - още три попа. Каре попове!
И настроението му веднага се подобри. Това бе съвет свише: никога да не пада духом.
- Удвоявам - каза Маса с решителна усмивка, както прави човек с лоши карти, който смята да блъфира.
Фандорин избяга веднага, той съвсем се бе разочаровал от късмета си, но госпожата клъвна и наду мизата още повече.
- Удвоявам - повтори Маса. И още веднъж: - Удвоявам...
Ето го и отговорът на въпроса защо съм й на щастливата двойка, радостно си мислеше той. Господарят не умее да борави с пари, госпожата има всички отлики на прахосница. Аз ще се разпореждам с парите. Сега ще прибера всички долари и през следващите седмици ще докажа на госпожата (господарят е наясно с това) колко изкусно управлявам финансите.
- Залагам всичко - обяви Мона-сан и ликуващо се засмя, защото Маса нямаше с какво да плати.
Но радостта й бе преждевременна.
- Господарю, ще ми дадете ли на заем, колкото ви е останало - помоли той.
Фандорин разсеяно кимна, мислите му витаеха някъде далеч.
- Свършено е с мен, предполагам - рече унило Маса. Злорад смях гъделичкаше отвътре харата му, това беше много приятно. - Покажете ми какво имате, госпожо.
- Не, първо вие!
На вратата се почука. Точно сега ли? Маса отиде да отвори.
Бяха полковник Скукин и капитан Романов. Първият много делови, както винаги, вторият - необичайно безразличен. Иначе винаги се усмихва, а сега само кимна. И погледът му като на покойник - стъклен.
- Ще позволите ли? - попита полковникът. - Капитане, след мен!
- Слушам.
Странно. Преди Романов не се държеше със своя боен другар като подчинен.
- Започвам веднага по същество - поде енергично Скукин, като седна на предложения му стол. - Ераст Петрович, идвам при вас като при стар познат, с надеждата за разбиране и помощ. Впрочем, вие, разбира се, и без това сте се досетили, че това не е светска визита. Позволете ми да ви представя капитан Романов в качеството му на временно изпълняващ длъжността началник на Специалния отдел. Войсковият старшина Черепов се застреля.
Госпожата тихо извика - не уплашено, а по-скоро учудено.
- Това не беше добра кандидатура за толкова отговорна длъжност - въздъхна Скукин.
- През цялото време се редяха провал след провал. Вие и вашият японец заловихте Заенко
- Черепов го изпусна. Миналата нощ му се обадил някакъв човек и шепнешком му съобщил адреса на болшевишка квартира за явки. Контраразузнаването залови там някаква девойка, която щеше да ни разкаже всичко. Черепов и нея успя да изтърве! А ако се съди по откритите шифровани послания, това е било не просто място за явки, а център на цялата нелегална организация. След подобни неуспехи и аз сигурно бих се застрелял.
- Вие никога не бихте се застреляли - каза враждебно госпожата. - Черепов също не е такъв тип, който би посегнал на живота си.
- Малко го познавахте - отговори с равен глас неприличащият на себе си Романов. Сигурно бе станал толкова важен заради новата си длъжност. - Ще ви спестя подробности, но Черепов бе психически зле.
- Да - кимна Скукин. - Онези, които го познават отдавна, казват, че след като е бил ранен в главата, войсковият старшина доста се променил.
- Какво искате от Ераст Петрович? - попита отново с неприязън Мона-сан.
Очевидно разбрал кой взема решенията тук, полковникът насочи вниманието си към нея.
- Любезна Елизавета Анатолиевна, във войната настъпва съдбоносен момент. В близките няколко дни ще се реши съдбата на Русия. Там - посочи той някъде към стената, -на фронта край Тула.
- А какво общо има с това Ераст Петрович?
Госпожата погледна строго Фандорин. Той пък веднага вдигна рамене: нямам нищо общо с това.