- Под носа ни действа вражеска шпионска мрежа. Главатарят й Заенко е на свобода. И той има някакъв осведомител, който има достъп до секретна информация в щаба. Това е човекът, който е съобщил на нелегалните за визитата на главнокомандващия в сиропиталището. Онзи, който е организирал убийството на полковник Козловски и бягството на Заенко. Впрочем всичко това са минали неща. Сега повече ме притеснява друго. Успехът на нашето настъпление зависи от това дали на фронта ще пристигне ешелонът с нови английски танкове. Това е копието, с което ще разкъсаме отбраната на червените и ще пронижем тила им чак до Москва.
- Какви са тези нови танкове? - попита Маса, който много се интересуваше от техническия прогрес.
- Дванадесет танка „уипет". Отлична бойна машина. Четиринадесет тона, четири картечници, здрава броня, двигател с четиридесет и пет конски сили, преодолява почти всякакви препятствия, може да преодолее 130 километра с едно зареждане. Та това са само два прехода до Москва. Представяте ли си?
- Ераст Петрович да не е танкист? - попита язвително госпожата.
- Танкистите са англичани - обясни Скукин. Беше от хората, които не разбират от сарказъм. - Имаме нужда от друга помощ от страна на господин Фандорин. Графикът на движение на ешелона е строго засекретен, но нали някой беше съобщил на диверсантите на Заенко за движението на бронирания влак „Добриня". Ако танковете не стигнат до фронта, победата може да ни се изплъзне. Ераст Петрович, помогнете ни да обезвредим нелегалната мрежа. От това зависи изходът на войната!
Мона-сан изразително погледна господаря и той, разбира се, отвърна:
- Какво ме интересува вашата война?
- Аркадий, да вървим. Нали ти казах: безполезно е -каза навъсено капитан Романов.
Полковникът с неохота се надигна.
- В случай, че все пак размислите... - той сложи на масата сгънат лист хартия. - Това е документ, подписан от командващия армията, който нарежда на служещите във всички части и ведомства да оказват всякакво съдействие на статски съветник Фандорин. Помислете, Ераст Петрович. Много ви моля. И от името на Владимир Зенонович, и лично от мое име.
Офицерите си тръгнаха.
- На Романов нещо му се е случило. Нещо много лошо - каза госпожата. - Видя ли погледа му?
- Ясно е какво. Убиха най-добрия му п-приятел княз Козловски.
Мона-сан със съмнение поклати глава, но не каза нищо повече, а си взе картите.
- Показваме ли? Заложени са всички пари.
Маса невъзмутимо свали три попа. Престори се, че изпада в паника, когато тя свали три аса. Тогава хвърли и четвъртия поп, но ахна, когато отгоре му се стовари асо купа -същото онова, което Маса преди малко бе хвърлил.
- Синът на микадо пропиля всичко! - засмя се госпожата, прибирайки всички пари.
Тя мами, а аз нищо не забелязах, възхити се Маса. Ама че ловки ръце има!
А госпожата погледна угрижено Фандорин, който съсредоточено потракваше със зелената си броеница, сбръчка нос и пусна няколко въздишки.
- Хайде, Ераст. Знам ти маниера. Какво си наумил?
- Едва с-сега разбрах... Грешката ми е била в това, че размотавах една нишка, а те са били две. В града има две нелегални организации, които вероятно не са свързани една с друга ! Затова нещо не излизаше! П-позната ми е тази ситуация. При старата власт по същия начин си съперничеха Охранката и жандармерията. Случвало се е едните дори да помагат на терористите да убият конкуренцията от другото ведомство. Ето какво значи едно анонимно обаждане! Виж, Маса. Тук е организацията на Заенко със собствения си информатор. А това е втората организация, чийто център се е намирал в ч-читалнята...
Той започна да рисува кръгове и линии, но видя как го гледа госпожата и се запъна.
- Нещо не ми е добре - рече госпожата със слаб глас, - наболява ме под лъжичката и чувствам някакво дърпане в долната част на корема. Мили, ще ми направиш ли бързо онази настойка, която препоръча докторът...
Господарят се втурна към банята, а Мона-сан каза тихо:
- Маса, какво да правя? Нали виждам, че много му се иска да завърши разследването. Сутринта бях при професор Либкинд, той е категорично против да пътувам накъдето и да било с влак. Там друса, а и не дай си боже да има аварийно спиране. Казва да изчакаме още две седмици. Но две седмици - това е прекалено много. Ераст ще се побърка от бездействие, а аз ще се измъча да го гледам как се гърчи. Какво да правя?
- Ако искате да заминем, ще заминем - отвърна Маса, щастлив, че тя се съветва с него. - Ще купя пухени юргани от пазара, ще ги постеля навсякъде в купето и няма да усетите никакво друсане. Но на ваше място първо бих оставил господаря да приключи с делото. Задачата е много проста, ще я схлуз... схруска като орехче - справи се с трудната дума от втория опит. - И тогава господарят няма да има чувството, че е несвободен в постъпките си. Мъжете не обичат такива работи.