Сивкава мъгла
над долината на Мусаши.
Вторачени в земята,
усърдните селяци
не виждат красотата.
Двамата цивилни, бродещи из щаба, предизвикваха леко учудени погледи, в които обаче нямаше подозрение. Щом се намират там, значи имат право.
След като се вслуша в телефонните обаждания и откъслеците от разговори, Маса скоро разбра, че всичко се върти около три основни теми: положението на северния фронт (там нещата вървяха добре), движението на „литерния" ешелон (този с английските танкове) и внезапното настъпление на партизанската армия на Махно (мислили, че атаманът е разгромен, а той внезапно ударил в тила на Бялата армия).
Господарят, разбира се, се заинтересува от ешелона. Поприказва с началника на железопътното движение, след като показа вълшебния документ. Това се оказа недостатъчно, началникът допълнително се обади по телефона на полковник Скукин, за да провери и едва тогава започна да отговаря на въпросите.
На всяка гара има засилена охрана, каза той. Край цялото трасе на придвижване обикалят конни патрули. В Чугуев е последното зареждане, но дори службата за движението не знае точния час. За да се избегнат диверсии, графикът на движение е спо-ра-дичен: влакът ту лети с пълна пара, ту прави неочаквани почивки. Тази периодичност се контролира със специални шифровани телеграми от командващия.
Фандорин вежливо благодари, а на излизане от кабинета каза на Маса:
- Скукин е прав. В големите помещения няма нито един апарат, от който човек би могъл да се обади в контраразузнаването, без да привлече внимание. Значи кръгът от заподозрени остава същият.
- С кого ще започнем?
Господарят се учуди:
- И още питаш? С капитан Маколцев, разбира се. Той знае всичко, което знае командващият, и може би дори повече. Това - първо. Адютантът е влизал при генерала, докато са се обсъждали детайлите на визитата на главнокомандващия в сиропиталището. Т-това - второ. Бил е в контраразузнаването малко преди бягството на Заенко. Това - трето. И, разбира се, е осведомен за графика на движението на засекретените влакове. Най-вероятно той носи разпорежданията за шифриране. Това - четвърто.
Оказа се, че капитанът не е в приемното. Дежурният каза, че Павел Андреевич преди час е тръгнал на някъде с колата, като при това лично е бил зад волана. Казал, че не му е добре.
- Далече ли живее? - попита Фандорин.
- Не, в хотел „Париж".
- Защо му е кола тогава? Та това е на пет минути оттук.
- Не мога да знам. Явно никак не беше добре. Изглеждаше някак... необичайно -спомни си офицерът, като помисли. - Нали Павел Андреевич винаги е весел, усмихва се, а сега беше намръщен и блед. Не дай си Боже да е тиф.
- Към хотела ! - извика господарят. - Б-бързо!
Но Маколцев не беше там. Нещо повече - портиерът съобщи, че капитанът не се е появявал от сутринта. Качиха се, отвориха вратата с шперц.
- Ще правим обиск, така ли? - попита Маса. - Ако той е шпионинът, със сигурност има скривалище. Аз от лявата страна, вие от дясната, нали?
Фандорин стоеше пред писалището, наведен над отворен тефтер.
- Изчакай с претърсването... Оттук е откъснат лист -той вдигна тефтера, за да го огледа. - При това неотдавна. Я да видим...
Той отиде в банята, посипа листа с прах за зъби и внимателно го издуха.
Маса наблюдаваше действията на господаря през рамото му и видя как на тънката хартия се появиха отпечатъци от букви.
- Ростов 03.15. Александровск - не се чете. Ю... Аха, Юзовка 11.30. Луганск - не се чете -бавно прочете Фандорин. - Чугуев 18.15.
- Какво е това, господарю?
- Гарите по Южната железопътна линия. И може би времето на пристигане? Не, по-скоро е времето на потегляне, защото темпото на движение е неравно, с различна продължителност на п-престоите... - той си погледна часовника и промърмори: - Ах, ето защо...
- Какво?
- Ето защо на Маколцев му е трябвала кола. За да стигне до Чугуев. Сега е пет и половина. К-капитанът сигурно вече наближава гарата. Трябва да бързаме!