Улица „Николская" е пълна с народ, всички се движат в една посока - бавно, никой не бърза. Лицата са весели, но не оживени, а някак вглъбени в себе си и никой не вика, не се смее. Не е такъв денят.
Спираме край малката църква „Света Богородица Казанска". Оттук се виждат и Кремъл, и Червеният площад, но там има прекалено много хора. Тълпата се движи към храма на Василий Блажени. Всички мълчаливо се оглеждат. Покрай дългата сграда на Търговското дружество са подредени бесилки, на които висят натъпкани със слама чували. На всеки има табелка. От мястото, на което стоя, мога да прочета трите най-близки до мен: „Владимир Улянов. Диктатор", „Лев Бронщейн. Разстрелвал заложници". „Феликс Дзержински. Водач на палачите". Някога тук по същия начин са се полюшвали телата на екзекутираните от Петър стрелци. Но сега чувалите са натъпкани със слама. Екзекуцията е символична. Главнокомандващият удържа думата си.
Аз казвам:
- Слушай, щом е обявена всеобща амнистия, може би и ти ще ми простиш най-накрая? Колко още можеш да ме наказваш? Нали всичко свърши добре?
Ти въздъхваш.
- Добре. Щом денят е такъв, че на всички им прощават.. . Ти си подъл клетвопрестъпник, но както и да е. Явно такава е била кармата ми - да се свържа с „благороден мъж". Нали разбирам. Не си имал избор. Помня думите ти: „На благородния мъж само му се струва, че има избор".
- Избор има. Да престана да бъда благороден мъж. И край. Ще стана просто мъж. И ще живея само за теб и за дъщеря ни.
Кимвам към издутото ти отпред палто.
- За сина ни - поправяш ме ти. - Искам момче и ще бъде момче. Но попадаш под амнистия само при едно условие. Трябва да ми разкажеш за цялото пътуване. От онзи момент, когато след срещата в Таганрог ти страхливо реши да не се обясняваш с мен и да заминеш тайно. Знам само, че изпрати телеграма на Маса и той, този юда, без да ми каже нищо, отиде да се срещне с теб. Какво стана след това? Разказвай с всички подробности.
И аз започвам разказа си.
...Най-далечният коловоз на харковската Южна гара, определен за нуждите на щаба на Доброволческата армия, се охраняваше от специален караул. Там обикновено стоеше влакът на командващия армията. Оттам трябваше да тръгна и аз.
Когато пуснаха Маса на перона, аз му обясних къде и за какво отивам. Помолих го да те излъже, да измисли нещо успокояващо. Предадох писмо за Романов, което трябваше да се връчи на Гай-Гаевски. За Скукин не му казах, защото Маса като нищо можеше да види сметката на мерзавеца по своему, а това не влизаше в плановете ми. Нека заговорникът бъде съден от трибунал. А пък щеше да ми е трудно да му обясня - Скукин през цялото време се навърташе наоколо. Бяха му поръчали да организира пътуването ми.
- Ако преди срока, назован от професор Либкинд, аз още не съм се върнал или възникне някаква опасност, ще отведеш Елизавета Анатолиевна в Крим - обяснявах аз на Маса. - Чакайте ме там две седмици, нито ден повече. След това тръгвайте за Швейцария.
- И да ви чакаме там?
- Точно така.
В погледа на Маса се мерна нещо и изведнъж много ми се прииска да го прегърна. Представям си как щеше да се уплаши. Вместо това направих измамен финт с дясната ръка, а с лявата го плеснах по челото.
- Атари! Пак спечелих.
С него играем една старинна игра: единият нанася внезапен удар, а другият трябва да го отрази.
- И нито веднъж честно! - каза Маса.
Виждах, че много му се иска да тръгне с мен, но разбира, че трябва да пази теб.
В този момент при Скукин дойде върлинест офицер с черна кожена тужурка и полугласно му доложи нещо.
- Ераст Петрович, мотодрезината е готова. Можете да тръгвате - каза Скукин.
- Това е, хайде.
Кимнах на Маса, той ми се поклони и се разделихме. Този ентусиаст на железопътното движение, генерал Гай-Гаевски, имаше на гарата цял транспортен парк: от тежкия брониран влак, с който посещаваше фронта заедно с целия щаб, до отделни вагон-локомотиви и леки дрезини за кратки придвижвания в тила. Аз избрах най-малката от тях -просто кабина с автомобилен двигател.
- Сигурен ли сте, че нямате нужда от съпровождащ? Поне от някой, който да управлява дрезината? - за пореден път попита Скукин.
- Сигурен съм - отвърнах аз, без да погледна полковника. Подобни хора винаги са предизвиквали отвращение у мен. Изведнъж отпред забелязах много странна сцена за обект със специален режим.