Азиатецът държеше до устатата си тръбичка, така че двамата със Скукин приличаха на дует флейтисти.
Нещо убоде комкора между очите. Очите му се събраха и възмутено се насочиха към взелата се неизвестно откъде игла.
Долу на алеята Маса повдигна сламената си шапка и се поклони. Не си направи труда да го изчака да рухне. Скукин още се клатеше на токовете си, още отваряше уста, а японецът вече беше далеч, вървеше и гледаше езерото.
По повърхността излязоха вълнички, над нея се завихри воден прах, небето стремително посивя и от него заръмя и бързо се усили студен дъжд.
Маса не обръщаше внимание на косите струи. Беше му тъжно и спокойно.
Всичко е както трябва, мислеше си той. Госпожата ще бъде доволна. И добре, че лятото най-накрая свърши. Сега тя ще престане дни наред да лежи в леглото и да се отвръща от слънцето. Ще си вземе сина. Ще живее. Вече не съм й необходим. И на него също. На какво бих могъл да науча едно европейско момче? На шестдесет и две години съм, а нищо не знам и нищо не умея. Освен може би да убивам лоши хора, които и без мен няма да се разминат с кармата си. Стига толкова, дойде ми до гуша. Как беше казано в последното тристишие на преподобния Мудзен?
Колко пъти изпях
една и съща сутра!
Стига толкова.