- Да, благодаря - рече мрачно Ераст Петрович, изпълнен с ненавист към непослушните си крака.
- Златна сестричка - каза Воля в коридора. - Дори не знам кой е по-ценен за артела -Рисче. Така че и двамата ми помощници са от семейство котки. Котката е най-свободолюбивото животно, римляните не случайно са я изобразявали в краката на богинята на свободата Либертас. Тук всичко зависи от Рисчето, тя е нещо като началник щаб. Истинска руска девойка от онези, които живеят за идеята. Преди такива стреляха по губернатори и министри, умираха от гладни стачки в затвора. Миналата година Рисчето се записа в женския „Батальон на смъртта" и отиде на фронта. Не от тъй наречения патриотизъм, а в името на правата на жените. Каква е само, а? - артелчикът възхитено се засмя. - Простреляха я в гърдите, едва оцеля. И нали виждаш, пак е на първа линия.
Джики или тя. Между другото, грузинското „джики" на руски е „барс"[26] а на нея й викат
Коридорът направи две чупки и опря в метална врата с катинар. До нея стоеше постови, но винтовката му лежеше на земята, а той самият с въглен в ръка завършваше рисунък на огромна гола жена на стената, изобразена с максимален натурализъм.
- Какво правиш, Козлов?!
Постовият се обърна. Беше с цигански вид, чернобрад, но не носеше шлифер, а войнишки шинел.
- Не виждаш ли? Рисувам. Ти самият каза: свободният човек трябва... как беше, да развива художественото начало у себе си. Та ето, развивам го, че иначе ми е скучно да стоя тук. Добра ли е?
- Нищо добро не виждам - сърдито каза артелчикът. - Такива цинизми само унижават женския пол!
Козлов се обиди.
- Днес забрави да гласувам за тебе, нъц. И на момчетата ще кажа.
- Не гласувайте бе, да ви вземат мътните - избоботи Воля, вадейки ключа. - Поне ще си почина... - той протегна ръка, напипа ключа на лампата. - Влизай, Фандорин. Тук пазим всичко конфискувано, което още не е разменено за храна. Рисчето се разпорежда тук. При нея във всичко има ред.
В малката стая без прозорци край всички стени бяха наредени дървени шкафове, на дълга маса лежаха грижливо сортирани ценности: отделно сребърни прибори и свещници, табакери, царски ордени, обици, огърлици, пръстени. Имаше и медальони, но нито един с диаманти.
- Какво, няма ли го? Може би братът, който е отнел медальона, още не се е прибрал?
- Прибра се. Преди половин час.
Долната челюст на Воля сякаш се вкамени.
- Според правилата всеки боец, който е реквизирал нещо, след завръщането си незабавно е длъжен да предаде конфискуваното в хазната. Щом не го е предал, значи е крадец. Откраднал е от братята си! За това има съд. Ето какво - ти ще го разпознаеш ли?
- Не съм му виждал лицето. Но особените белези ги знам.
- Отлично, сега ще видиш всички - главатарят на анархистите затропа злобно с пръсти по масата. - Нали чу какво каза часовоят за гласуването? При нас всяка седмица се преизбира артелчикът. Такъв е редът. Всеки четвъртък в пет следобед има общо събрание. Днес тъкмо е четвъртък, а часът е - той си погледна часовника - четири и половина. Ще дойдеш с мен, ще посочиш мерзавеца.
Свободният избор
Събранието на артела се провеждаше в задния двор - явно в сградата нямаше помещение, което да побере целия отряд. На асфалтовата площадка, затисната между главната сграда, крилата и оградата, стояха около сто и петдесет души - почти само „братя", отбеляза веднага Фандорин. „Сестрите" заедно с вече познатото му Рисче, едва ли бяха повече от десет. Дамите анархистки бяха не по-малко живописни от мъжете, но в дадения момент Ераст Петрович изобщо не се интересуваше от тях.
Добре, че всички се бяха събрали навън на студа, и следователно бяха с връхните си дрехи и шапките си – точно това му трябваше. Фандорин преброи шапките а ла „Гарибалди" (двадесет и седем), отхвърли онези, които не бяха с шлифери с пелерина (станаха единадесет), а сред тях отдели високите и брадатите. Останаха само трима.
Единият - с изпъкнала адамова ябълка, стърчаща напосоки брада, подобна на перушина, съвсем млад, но при все това нахакан, с предизвикателно увиснала долна джука. Беше застанал с ръце в джобовете и плюеше от време на време.
Вторият - мургав, със стрелкащ се поглед, през цялото време пристъпяше от крак на крак, сякаш беше готов всеки миг да хукне нанякъде. Този е от криминалните, ясно е.
Третият, напротив - беше напълно неподвижен, физиономията му бе каменна, обрасла почти до очите с гъста брада.
Всеки от тримата можеше съвсем спокойно да бъде уличен грабител.
Събранието се водеше от страшничкия Джики-Барса. Ясно защо - личеше си, че цялата тази дива сбирщина се страхува от свирепия кавказец.