Победителят не си направи труда да държи благодарствена реч.
- Който е на дежурство - по местата си! - извика той. - Останалите също да не се отдалечават. Жохов, Топор, Спартак, след пет минути при мен!
Най-добрите от най-лошите
- Какво смятате да правите? Да ги претърсите ли?
Фандорин изоставаше зад навъсения артелчик. Той спря и го изчака.
- Не. Претърсването е унизително. Освен това крадецът може някъде да е скрил плячката. Ще поговоря с тях. Нали вече казах, аз мога да преценявам хората. А пък и ти го можеш, сигурен съм. Нарочно им казах да не идват веднага. Ще ти разкажа накратко за всеки от тях. Спартак, най-младият, някога е учил за телеграфист, но от миналия февруари го е засмукала революцията. Дойде при нас от безмотивниците.
- Кои са те?
- Това са най-крайните сред анархистите. Смятат, че всички представители на експлоататорската класа са престъпници и подлежат на унищожение. Безмотивниците са залагали бомби във вагоните първа класа, палили са скъпи дачи, обстрелвали са богаташки къщи. Без какъвто и да било мотив, оттук идва и названието. Спартак е суров момък -жесток дори. Мисля, че това му е от юношеския максимализъм. Но не е лош. По време на ноемврийските боеве ние щурмувахме щаба на милицията на Временното правителство, а се оказа, че там имало кучкарник. Пламна пожар, песовете вият, не могат да се измъкнат. Та Спартак се втурна право в огъня и измъкна едно от кучетата. Рискува. Не ми се вярва той да е ограбил старците. Тоест може и да е взел медальона, но да го скрие - едва ли.
Ераст Петрович не понечи да спори, макар че през живота си беше виждал какви ли не „юношески максималисти", включително и отявлени престъпници.
- Какво ще кажете за онзи мургавия, нервния?
- Топора. Видяхте ли, че носи затъкната в колана си къса брадвичка? Оттам идва и прякора му. Борави с този прост инструмент като хирург със скалпел. Независимо дали трябва да отвори някоя врата, да си почисти ноктите или да счупи нечий череп.
- Обирджия - кимна Фандорин. Вярно беше познал професията на втория. То не беше и трудно.
- Криминален елемент - потвърди Воля. - Имаме много такива, аз ти казах. Това е нормално. Бандитът стихийно, по зова на природата си, отхвърля експлоататорското общество и законите му. Такива като Топора в Русия винаги ги е имало. Правили са зулуми в горите и по пътищата, а по времето на Разин[27] и Пугачов[28] са клали дворяни.
Анархията е особен магнит. Привлича най-добрите и най-лошите. По-точно казано, най-добрите сред добрите и най-добрите от лошите - поправи се той. - За Топора не бих гарантирал. Нали знаеш, вълкът, колкото и да го храниш...
- Третият? Неподвижният?
- Той, Жохов, е неподвижен само на пръв поглед. Когато трябва, тогава е бърз. Герой от войната, пълен георгиевски кавалер[29]. Разузнавач. Преминавал е фронтовата линия, за да взема пленници. Сам при това. Той иначе е мълчалив, но веднъж се разприказва с мен. Разказа, че в немския тил първо заколвал един-двама „за загрявка", а едва след това търсел да плени жив. Той е от хората, у които войната е събудила звяра. За него нищо не мога да кажа. Интересен субект, но напълно непредсказуем.
Най-накрая стигнаха до приемната, където Рисчето подреждаше папки по рафтовете в малко хранилище.
- Честито преизбиране! - надникна тя навън.
- Де да имаше какво да ми се честити - промърмори Воля. - След малко ще дойдат трима, пусни ги.
- Знам, чух. Спартак, Топора и онзи кошмарен Жохов. Не мога да го гледам, бррр. От него мирише на труп.
- Какви ги приказваш, какъв труп? - учуди се Воля, който явно си нямаше представа от Чеховите „Три сестри". - Много съм добре с обонянието. Щях да усетя. С една дума, пусни ги при мен.
Не мина и минута, на вратата се почука. В стаята един след друг влязоха заподозрените: първо криминалният „хирург", след него „безмотивникът" и героят от войната - последен, без да бърза.
- Здравейте, братя - каза Воля.
Облечени с еднаквите шлифери и шапки, с черните си бради те наистина приличаха на братя - малък, среден и голям.
- Защо ни извика, началник? - попита нетърпеливият Топор. - Има ли нещо? От вчера не съм спал. Бях тръгнал към спалното да дремна.
Воля мълчаливо го гледаше с проблясващите си очи, сякаш го пронизваше целия. След това, отново без да бърза, огледа и другите. Спартак не обърна никакво внимание на това, гледаше в празното пространство и от време на време подсмърчаше. Жохов издържа пронизващия поглед напълно невъзмутимо. Но на Топор погледът никак не му хареса. Крайчецът на устата му потрепери, а в гласа му зазвуча истерична нотка:
27
Степай Разин (1630-1671) - казашки военачалник, предводител на едно от най-големите селски въстания в Русия. - Б.
28
Емелян Пугачов (1742-1775) - донски казак, предводител на Селската война в Русия 1773-1775 г. - Б. пр.
29
Тоест награждаван с четирите степени на имперския орден „Свети Георги ", присъждан за воинска храброст. - Б. р.