- Какво си впил в мен очи, все едно дупка ще пробиваш? Казвай какво искаш!
Артелчикът попита тихо:
- Някой от вас да е извършвал реквизиция днес?
- Аз не - отвърна бързо Топора. - А що питаш?
- А? - младият не чу от първия път. - Не... Аз излизах по мои си работи.
Жохов отрицателно поклати глава. Воля стана съвсем мрачен. Явно все пак се бе надявал, че ще върнат медальона.
- ...Повече никакви реквизиции. Започва горещо време. Ще има сблъсък с болшевиките.
Жохов кимна. Топора каза:
- Ще им направим кръвопускане на червените, отдавна трябваше.
- А? - попита Спартак.
- От утре артелът преминава в бойна готовност. А вас тримата моля веднага да застъпите на бойно дежурство. Имам нужда от вас, братя. Топор, поверявам ти проверката на постовете. Да си отварят очите. Гледам ги - разхайтили са се, само блеят. Картечните гнезда отвън са празни. Часовоят, вместо да стои на пост, рисува гола женска на стената.
- Ясно - кимна бившият обирджия. - Ще стоят, както си трябва.
- Спартак, ти отивай в телеграфния пункт. Нали не си забравил какво си учил? В щаба на съвещанието на командирите се разбрахме занапред да не използваме телефона за секретни разговори. Комутаторът е в ръцете на болшевиките, подслушват.
- Аз не мога - нацупи се Спартак. - Днес няма как да стане. Имам работа.
- Каква работа?
Изчерви се.
- Лична...
- Личните работи - след победата на революцията! -кипна Воля. - Марш в телеграфния пункт! Деветото правило помниш ли?
Онзи кимна с нещастен вид.
- Сега ти, Жохов. Рисчето е взела с размяна два нови „максима". Провери ги в какво състояние са. Ако нещо не е наред - поправи го. Само на теб ти имам доверие, златни ръце имаш.
Мълчаливецът наведе глава и за първи път си отвори устата.
Попита с пресипнал глас:
- Това ли е само? Тогава аз да тръгвам.
Останалите го последваха.
- Кой от тях е според теб? - попита Воля.
- Може да е всеки. Включително и хлапакът. Дори да не би взел златната дрънкулка за себе си - нали е влюбен. Много добре познавам този отсъстващ поглед. Може би си има някоя Клеопатра, която изисква скъпи подаръци.
Артелчикът въздъхна.
- Да. През цялото време забравям този фактор. Добре. Ето какво предлагам да направим...
Вратата рязко се отвори. В кабинета нахълта Джики.
- Латвийците тургат картечница на тавана в съседната съграда! - съобщи той възбудено. - Шо да праим, Арон? - и сам си отговори: - Да ги изпонатръшкаме, майната им. Да знаят, с нази шегъ не бива!
- Спокойно, Джики, спокойно - Воля хвана грузинеца за раменете. - Не се пали така. Рано е да стреляме по болшевиките. Вземи момчетата, качете се на тавана. Вежливо изгонете тези латвийци, а картечницата реквизирайте. Нека предадат на другаря Дзержински поздрави и благодарност от Арон Воля за помощта с оръжието. Разбра ли? Веж-ли-во.
Кавказецът се ухили.
- Зашо да не съм разбрал? Вежливо. Картешницата шъ я оставя на място. Само че с наши хора.
- Точно така. Върви.
Те отново останаха сами.
- Започнахте да обяснявате какво смятате да предприемете - напомни Ераст Петрович.
- Не да предприема, а да предприемем - Воля стоеше с гръб към вратата и съсредоточено търкаше горната част на носа си между веждите. - Може пък тази отвратителна история да е за добро. Решаващият сблъсък на черната правда с червената може да започне всеки момент. Един съд срещу крадец ще стресне братята. Изгонването на подлеца няма да е достатъчно. Ще поискам най-тежкото наказание. Трябва да се затегне революционната дисциплина преди големите събития.
- И как ще определите кой от тях е крадецът? - попита Фандорин, който не вярваше много-много в дедуктивните способности на анархисткия вожд.
- Много десно. Сега ще идем при твоя граф и ще го помолим да ни опише грабителя по-подробно. И толкова. Нали знаеш адреса?
- Да, това е на десет минути от тук. „Петроверигский переулок". Бившата къща на Чернишеви. Те живеят в портиерското помещение.
Оказа се, че Воля хич не е прост. Даде на заподозрените такива поръчения, че да не се отдалечават – фактически ги сложи под домашен арест. И скоро, не по-късно от половин час, виновният щеше да бъде разобличен.
- Да вървим - каза Воля и си сложи шапката.
- Някои ще вървят, а други ще се возят - въздъхна Ераст Петрович.
Странностите на късмета
Никой не беше пипал защитената с черна панделка количка. Уморен от ходенето, Ераст Петрович с облекчение се отпусна на стола, хвана ръчката.