- Основанието е ето там - Ераст Петрович посочи канала. Видях няколко капки кръв на асфалта. Сигурен съм, че начинът, по който е убит, ще бъде същият - удар с бокс. Господин Джики, наглеждайте господин Невски, да не избяга.
Воля кимна на грузинеца. Онзи полупрегърна артиста през кръста.
- Ако Жохов го няма там, аз лично ще напъхам този инвалид в канала. Обещавам -успокои той Невски.
Актьорът обаче не се успокои от думите му. Той облиза сухите си устни, озърна се. Зад него плътно стояха анархистите.
- Да! Долу лежи някой! - провикнаха се от средата на двора, светейки с фенер в канала.
- Претърсете го! - нареди артелчикът.
От джобовете на Невски извадиха златни брошки, обици и няколко пръстена с диаманти. Бокс. Изкуствена брада.
- Гад - каза Воля. - Ще те изправим пред братски съд. Направо тук и сега.
Братският съд
Понеже нямаше вяра на съобразителността на „съдебните заседатели", Ераст Петрович повтори основните точки на обвинителната реч още веднъж, този път накратко:
- Невски е наркоман, тежък кокаинист. Това - първо. Цените на прашеца са фантастични, заради това Невски се е присламчил към артела „Свобода " - за да може под прикритието на „черната правда" безнаказано да граби гражданите. Това - второ. Тъй като мнозина московчани го познават, той си е залепвал фалшива брада - вероятно я е взел от театралната гримьорна. Това - трето. Веднага е занесъл медальона, който е взел от старците Чернишеви, в пивницата „Червена роза" и го е разменил за дрога. Това -четвърто. Имах неблагоразумието да му разкажа кого търся, като му описах крадеца. Знаейки за миналото ми, Невски веднага се е досетил, че издирвам престъпника. Това -пето. Направил е опит да се отърве от мен, като е излъгал Джики, че съм червен шпионин. След това, по време на събранието, е видял, че стоя до Воля и че той вика при себе си трима души, които отговарят на описанието. Това - шесто. Невски се е притеснил и е тръгнал да види какво става. Провървяло му е, че Рисчето не е била на мястото си. Той е актьор, с лекота е имитирал гласа на Жохов. Подслушал ни е и разбрал, че с Воля смятаме да идем до „Петроверигский переулок", и е преценил какво го заплашва. Това - седмо. Изпреварвайки ни, той е премахнал двамата свидетели, като не е пожалил дори лудата старица. Това -осмо. След това е решил да гръмне два заека едновременно: да ограби хазната на артела и да прехвърли вината на Жохов...
Ераст Петрович погледна председателя на съда - Арон Воля - и обобщи:
- Мотивите на престъплението са очевидни, поредността на събитията е напълно възстановена, веществените улики са налице.
Артелчикът се обърна към съдебните заседатели:
- Ясно ли е?
- Какво неясно може да има? Изрод е! Смърт! - отекна хор от гласове в двора, пълен с черни и бели лица - в зависимост от това как падаше върху тях светлината от прозорците. Във всички помещения бяха светнати лампите, за да се освети пространството. Ролята на съдебни заседатели играеха всички бойци от отряда.
- Дава се думата на обвиняемия да се защити - обяви председателят. - Брат Невски, ако имаш какво да кажеш, говори.
Актьорът, който слушаше обвинението, седнал на стъпалата на верандата, се изправи. Театрално затвори шлифера, явно си представяше, че е на сцената пред пълна зала.
- Мислите, че сте анархисти ли? - екна хубавият му, мощен глас. - Мислите, че той е анархист? - пръстът му ефектно посочи Воля. - Не, вие сте еснафи и прости хорица. А унилият досадник, когото всеки път качвате на врата си - той е двойно такъв. Приказва ви купища глупости за черната правда, а вие го слушате със зяпнали уста. Ще ви обясня какво е истинската черна правда. Тя е като тъмна, беззвездна нощ. Като космоса е! - пръстът тържествено посочи небето. То наистина бе безпросветно черно. - Правдата е при истинската свобода! А истинската свобода - това не е свобода от държавата и не е свобода от обществото, това е вътрешна свобода? Ти сам решаваш на какво имаш право и на какво - не. Сам, а не под гнета на измислен от някого морал. Най-лошият вид робство е моралното, оковите на чужди представи за добро и зло! По дяволите морала! По дяволите кастрата Арон! Братя, да живеем по друг начин! Широко, весело, с пълни гърди! Ще бъде такъв кеф, след който смъртта няма да е страшна! Защо ви е да ме съдите? Аз съм един от вас и такъв като вас! Аз съм черната правда! Изберете ме - не, не за артелчик, ние с вас не сме бурлаци или дърводелци, нали - изберете ме за свой атаман! Обещавам: няма да ви е скучно с мен! Който е „за" - да вдигне ръка!
Ехото се залута между стените на главната сграда, крилата и утихна. Събранието боботеше. Страстната реч бе направила впечатление.