- Стойте! - повика ги Фандорин. - Съвсем не е задължително...
Думите му потънаха в пукотевицата. Някой все пак откри огън и по къщата отново се посипаха картечни откоси и залпове на пушки.
Отгоре, право в краката на артелчика, падна и подскочи нещо малко и черно. Лимонка! Значи червените са превзели тавана. Явно се бяха качили там по пожарната стълба.
След това всичко стана за секунда.
Рисчето хвана Воля за ръката и го бутна с такава неженска сила, че той не се задържа на краката си и се претърколи надолу по стълбите. Девойката също загуби равновесие, започна да пада, но така и не докосна пода. Взривът подхвърли малкото й тяло и с всичка сила го заби в стената, която веднага се покри с кървави пръски.
Фандорин подхвана зашеметения от падането Воля под ръка, помъкна го далеч от стълбите. Червените не бързаха да слизат. Хвърлиха още една граната, но тя подскочи по стъпалата и се взриви напразно.
Артелчикът крачеше неуверено и все се оглеждаше.
- Жалко. Тя беше истински боец... Както и да е. Сега всички ще загинем.
- Не всички. Чувате ли?
Сега вече на целия етаж крещяха:
- Предаваме се! Предаваме се!
- Ами тогава само аз! - Воля размаха маузера. - И няма да се застрелям. Няма да доставя това удоволствие на болшевиките. Нека сами убият Арон Воля!
- Съвсем не е нужно да загивате. Измъкнете се на двора. Навън е тъмно. Може би ще успеете да избягате.
- А после какво? Нали чу, нашите ги бият из целия град. Къде ще се дяна? Не познавам Москва. Никого не познавам тук.
- Ако успеете да пробиете блокадата, вървете на Покровка, в „Малий Успенский переулок". Питайте за „Сверчков переулок", по-често го наричат така. Ще видите двор зад ограда, в дъното има малка сграда с колони. Почукайте. Ще ви отвори японец. Ще му покажете това. Дайте ръка.
Фандорин извади химически молив, облиза го, написа на японски на ръката на артелчика: „Помогни му".
- Какви са тези заврънкулки?
- Вълшебно заклинание, което ще ви спаси... Бягайте в ъгловия кабинет. Там край прозореца е водосточната тръба. Ще можете ли да се спуснете по нея?
- През единадесета избягах от Якутския централен затвор - по въже през покрива. А ти?
- Аз с тръбата няма да се справя - въздъхна Ераст Петрович. - Нищо. Ще се оправя. Хайде, бягайте!
Артелчикът захвърли на пода шлифера си. Тръгна. Отдолу крещяха в рупора:
- Излизайте един по един, черни задници! Ръцете горе, мутрите надолу! Не се шубелисвайте, няма да ви стреляме! Ще ви понатупаме малко и после шут през портата!
Тази перспектива изобщо не устройваше Фандорин. По-добре да се изчака тук, докато всичко утихне. И той се върна към първоначалния план.
За да стигне до хранилището, трябваше първо да преодолее целия коридор и там да свие зад ъгъла. Насреща му от вратите се измъкваха пребледнели, объркани хора, мнозина бяха окървавени, някои едва ходеха. Червената правда се оказа по-силна от черната, мислеше си Ераст Петрович. Което е естествено, защото при пряк сблъсък на индивидуализма с колективизма първият няма шансове да победи.
Зад ъгъла, тоест вече в пристройката, коридорът бе тъмен и пуст. На стената, край която загина художникът-часовой, се кълчеше цицорестата анархистка Венера.
Фандорин влезе в тъмната стая, плътно затвори вратата след себе си, взе да шари по стената в търсене на ключа на лампата. Той май беше някъде отдясно. Аха, ето го.
Лампата светна.
Зад гърба му прозвуча радостно изумен глас:
- Виж ти кой е дошъл!
На масата по турски седеше Невски и примижаваше от ярката светлина.
- Великите умове мислят сходно. Вие също ли включихте, че куршумите не стигат до тук? Ама че работа, Фортуна е милостива! Седя, чакам, и трупът на врага сам си доплува! -актьорът скочи на пода, разпери по шутовски ръце, сякаш искаше да го прегърне. Издекламира:
- О, колко сладка тази мъст е, богове-съдии!
Тя като мед душата ми услажда!
При думата „Фортуна" Фандорин се намръщи. Тази вятърничава особа нещо взе прекалено често да му изневерява.
Невски хищно се усмихваше.
- И какво, поперчихте ли се? Поиграхте ли си на съд? Сега аз ще бъда съдията. Веднага ще обявя присъдата, без протакане. „Осъден си на смърт, потомъко на Велзевул!" - той величествено вдигна ръка и обърна палеца надолу.
- С какво да ви пречукам, мосю Фандорин? Ще ми се да е нещо ефектно.
Той взе един сребърен свещник от масата, повъртя го и го остави.
- Не, това е тривиално... Ето с какво! Оръдието на Божия гняв - с тези думи той вдигна масивно, осмоъгълно разпятие. - Гарантирам моментално опрощаване на всички грехове.