Ясно бе, че тук нищо не може да се научи.
Търпението не бе сред достойнствата на русия.
Той навъси златистите си вежди още по-сърдито, повъртя глава в търсене на някой подходящ, и с бързо, точно движение сграбчи за лакътя тичащия край него ординарец с някакви документи.
Ординарецът, без да се обръща, дръпна ръката си, но не успя да се отскубне и едва тогава се обърна.
- Защо ти е другарят Орлов? Кой си ти? - и също като кочияша преди малко спря поглед на раменете на военния.
- Аз съм онзи, на когото му трябва Орлов. А защо - ще кажа на него. Хайде да ме заведеш при него, другарю, бъди така добър.
Пръстите на непознатия бяха железни, а гласът, макар и тих, беше много убедителен. Сътрудникът на ЧК веднага стана вежлив.
- Елате, на втория етаж е.
Тръгнаха нагоре по стълбището.
- Каква е тази стрелба при вас по целия град? – попита червеният командир. - Някъде чух дори да пердаши тридюймовка[36] .
- Приключваме с черната гвардия. Писна ни от тези скандалджии... Ей, Крюков! Този човек търси Орлов! - извика сътрудникът на прага на приемното, но вътре нямаше никого.
- Излязъл е някъде... - ординарецът се заслуша в гласа, който се чуваше иззад вратата. – Изчакайте, докато другарят Орлов свърши да говори по телефона, и влизайте.
И изведнъж се сети, че е довел при началника неизвестно кого.
- Как ви е името? Откъде сте?
- Казвам се Романов. Извикан съм от Псковския фронт с телеграма - отвърна военният.
- „Явете се във ВЧК при Орлов". Нямах никаква представа, каква е тази „вечека", но заповедта си е заповед. Явих се.
Зад вратата по същото време се провеждаше разяснителна работа относно това, какво е ВЧК.
Стопанинът на кабинета, мъж на около четиридесет с къса брадичка, с войнишка гимнастьорка под кожената куртка, потриваше клепачи и обясняваше на комисаря на Централната телефонна станция:
- Крошкин, докога твоите телефонистки ще бъркат ВеЧеКа и Чеквалап? При нас тук е аврал[37] , решава се съдбата на революцията, а при всяко второ позвъняване ме питат: „Чеквалап ли е? Чрезвичайна комисия по снабдяването с валенки и лапти[38] ?" Събери тези, твоите кокошки, и им набий в главите какво е ВЧК... Наясно съм, че от Питер се преместиха много нови учреждения и никой не е свикнал с названията им. Но нашето учреждение с други не се бърка. Внимавай, Крошкин. Още едно обаждане за валенки, и ще ти напъхам кратуната във валенка, ясно ли е?
Трясна слушалката. Засмя се. Потърка брадичката си.
Телефонът отново зазвъня. Този път нямаше грешка, обаждаше се командирът на отряда, изпратен да ликвидира анархисткия артел „Свобода", втората по важност черногвардейска комуна.
- Оффейка, оффейкал е! Иззззмяна! - яростно засъска и зажужа слушалката. - Орлов, при теб в ЧК има предател!
- Спокойно, Шилейкис, без драматични ефекти. Какво не е наред? Кой е офейкал? Ти разоръжи ли артела или не?
Орлов потисна прозявката си. Втора нощ подред не бе спал: на десети срещу единадесети до сутринта беше на колегия - разработваха плана за ликвидиране, а миналата нощ съвсем пък нямаше кога да почине.
- Артела разоръжихме, загубите са смехотворни, шестима ранени. Но Арон Воля се измъкна! - кресна Шилейкис, а гласът му секна от пресилване. Беше стар партиец, сигурен, но малко нервен. - Всичко обърнахме, няма го Воля! Предварително сложих отцепление от твоите хора, само чекисти. И някакъв гад го е изпуснал! Орлов, при теб има предател!
Без да изпуска слушалката, стопанинът на кабинета се наведе над картата на града, където с двадесет и шест черни кръгчета бяха отбелязани черногвардейските бази, и сложи с червен молив кръст върху още една. Сега оставаха само три незачеркнати.
- Шилейскис, успокой се. Твоите латвийци си свършиха работата. Браво на тях. А предатели нямам. Аз наредих да не арестуват Воля.
- Моля?! - гръмна слушалката.
- Сам помисли. Добре де, щяхме да пречукаме този шантав Арон. Щеше да се надигне воня из цялата световна анархия. Да го съдим - още по-зле. Да върви, където му видят очите. Без своя артел той не е опасен... Значи така, Шилейскис. Знам, че момчетата ти са уморени, но на Дмитровка трябва помощ. Вече гърмим с оръдие по тях - не се предават. Тръгвай натам, тури едно рамо. Това е, действай.
Затвори и извика:
- Крюков!
Вратата се отвори, но вместо помощника влезе стегнат командир с офицерски шинел без пагони и ужасно се учуди:
- Гвоздей, ти?!
Суровото, присмехулно лице с брадичката омекна. Орлов не се учуди на посетителя, но явно много се радваше да го види.
- Аз, аз. Влизай, щабскапитане.
37
Флотска команда „ Всички горе!", издавана за събиране на екипажа при нужда от спешна работа или при тревога; в