Прегърнаха се.
- Чакай, значи ти си Орлов, така ли? - все още не можеше да се опомни Романов. - А аз все не можех да разбера кой е този, дето ме вика... Но защо си станал Орлов?
- Времето е такова. При Николашка се кръщавах с птичи прозвища, но дребни - тук съм Грач, там съм Дрозд или Кълвач. При Временното правителство станах Гвоздей, защото трябваше да ги приковем. А сега властта е наша, летим като орли. Цялото небе е наше, лети накъдето искаш.
Те стояха и с удоволствие се оглеждаха един друг.
- Много е яко, Романов, че се яви. Без теб съм жив умрял - и Орлов прекара ръба на дланта по гърлото си. - Но първо ми разкажи, командире, как се би с немците.
- Кофти се бих - новодошлият махна с ръка. - За нищо не я бива нашата червена гвардия. Каква гвардия може да има, когато няма армия? Сам знаеш, всички срочно служещи са демобилизирани. Войниците си се разотидоха по домовете... Тъпо е това. С немците така или иначе ще ни се наложи да воюваме. Бресткият мир не струва пукната пара. А значи е необходима нормална руска армия.
- Няма никакви немци и руснаци, има наши и такива, които не са наши - Орлов опря пръст в челото на познайника си. - Набий си го най-накрая в офицерската тиква. Немските работници - това са наши хора. И скоро ще бъдат заедно с нас. А нормална армия ще имаме. Имаше указ на Совнаркома за това. Всяко нещо с времето си. Та ние едва се разгръщаме.
Засмя се, поизправи се.
- Защо си толкова доволен? - с недоумение попита Романов. - Фронтът се разпадна, в Москва се водят сражения, при теб в комисията е бардак, а ти се хилиш.
- Доволен съм, Льоша, защото съм щастлив. Само от едно се страхувам - че ще се събудя на сутринта и всичко ще се окаже сън. Нашата революция, победата ни – всичко. Помисли само какъв слон, какъв мамут утрепахме! Такова нещо историята не познава! Знаеш ли, никога не съм разбирал, как така на хората им е скучно да живеят. На мен винаги ми е било интересно. Но никога толкова, колкото сега! Чернишевски, сънят на Вера Павловна! Жул Верн, „От Земята до Луната"! - Орлов отново се засмя, белите му, здрави зъби проблеснаха. - Ти също явно не скучаеш. Нали засега няма да бързаш да се застреляш? Помниш ли тогава през лятото край Сморгон[39] , а? Едва успях да те хвана за ръката. И след това два дни не те пусках да се отделяш от мен.
Лицето на Романов сякаш се вкамени, но не за дълго, за една-две секунди. Отвърна шеговито:
- „Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън[40]" и аз станах, и тръгнах.
Орлов го погледна много сериозно и кимна сам на себе си.
- Виждам, че въпросът „да бъда или не" не е на дневен ред при теб. Това е правилно.
А щом животът ти омръзне - защо сам да си правиш труда? Има колкото си щеш желаещи да ти помогнат. Ето, ние например тази нощ свалихме от влака нашите спътници, анархистите. След това, чувам, ще се стигне и до есерите. Революцията е капризна кобила, повече от един ездач не носи. И изобщо не е сигурно, че и този един ще се удържи на седлото. Именно за това искам да си поприказвам с теб, господин щабскапитан. Сядай, какво стърчиш?
Романов седна и се приготви да слуша. Веселостта на стопанина на кабинета се изпари и остана само угриженост.
- Анархистите и есерите - с тях ще се оправим. На немците засега също не им е до нас, тях ще ги довършат Антантата и американците. По-лошото е, че нашата червена власт засега е нестабилна. Защо според теб преместихме правителството от Питер в Моква? Защото Петроград е враждебен към нас град. Там дворяните, търговците, чиновниците и другата „чиста публика" са едва ли не четвърт от населението. През октомври ги сварихме неподготвени, но там е като на дремещ вулкан. В Москва пропорцията е по-добра, но също не е лесно. Смята се, че само бившите офицери тук са не по-малко от четиридесет хиляди. И повечето от тях, разбира се, спят и сънуват как ни изкормват. Сега си представи, че някаква решителна, целеустремена сила успее да организира тези враждебни към нас люде в единен юмрук. Ще ни праснат - и от нас ще остане само мокро петно. Знаеш ли колко души сме във ВЧК? Сто и двадесет, а опитните - такива, които биха могли да разобличават заговори - нула. Бившите нелегални конспиратори подобно на мен сякаш са достатъчно, но на какво сме научени ние? Не да търсим, а да се крием, не да гоним, а да бягаме. Сега разбираш ли защо те извиках от фронта?
- Защото служех в контраразузнаването. Но аз ловях немски и австрийски шпиони, а не заговорници. Там спецификата е друга. Заговорниците - това е сферата на Охранното отделение.
- Е, ще ме прощаваш - разпери ръце Орлов. - При мен хора от Охранката няма. Ти, какво, да не би да отказваш?