Романов въздъхна.
- Още тогава, край Сморгон, ти казах и сега ще повторя. Аз моя избор съм си го направил. С революцията съм. Казвай какво конкретно искаш от мен?
- Тази служба няма да ти се понрави - предупреди Орлов.
- Не се притеснявай, аз съм госпожица с минало. Да не мислиш, че в контраразузнаването ми харесваше? Кървава работа, мръсна.
Без да почука, в стаята с разхайтена походка влезе чернокос човек с широко лице, целият затегнат накръст в ремъци.
- Край с Дмитровка. Предадоха се, гадовете - каза той. - Това беше, другарю Орлов. Можеш да докладваш.
- Аха - Орлов му намигна. - Я виж кой е тук.
- Здрасти, Крюков. И ти ли си тук?
Романов стисна ръката на новодошлия.
- А къде да бъда? Където той, там и аз.
- И вече не си ефрейтор - бившият щабскапитан с любопитство гледаше бившия ефрейтор - той здравата се беше променил. - Чиновник за особени поръчения при голям началник. Орлов, ти между другото сега какъв чин имаш?
- Ние нямаме чинове. Аз съм член на колегията на ВЧК, Крюков е мой помощник.
- А аз какъв ще бъда?
- Контраразузнавач. По наши данни офицерският заговор вече е реалност и активно се разширява. Трябва да внедрим свой човек в тази нелегална организация. Офицер, естествено. Разбираш ли какво се иска от теб?
Романов се навъси, остра бръчка пресече челото му.
- Не, фильор[41] няма да стана. До вчера съм воювал с тези хора. Да спечеля доверието им, а след това да доноснича?
- Казах ти, че ще откаже - изкриви уста Крюков. - За него те са свои. Офицерът винаги си остава офицер.
- Млъкни, Тимофей - скастри го Орлов. - Льоша, кажи ми: ти вярваш ли в Бог?
Романов примигна, стъписан от неочаквания въпрос.
- Не. Какво общо има това?
- Тогава втори въпрос. Харесва ли ти как е устроен светът?
- На кого би му харесало?
- Добре, ако светът е лош и Бог не съществува, кой ще въведе ред на Земята?
Романов започна да се дразни:
- Какво се държиш с мен като учител с първолак? Говори с думи прости.
- Съвсем просто ти го казвам. По-просто не може да бъде. Ще започна със себе си. Ще бъда честен: свързах се с революцията не за да оправям света, а защото аз съм си аз. Още от дете ми се искаше да преобърна всичко. Да има гюрултия, всичко да е нагоре с краката. Или да ида там, където още никой не е стъпвал. Ех, мечтаех си като дете да съм живял преди триста години - щях да откривам нови континенти. Или обратното, да живея стотина години по-късно - бих летял към други планети. А по-късно, вече като юноша, прозрението изведнъж се стовари върху ми като гръм от ясно небе. Човешки устроен свят - това е нещото, което още никой не е виждал и където никой не е бил. Именно това е най-великото откритие и най-великото приключение. Да уредя света така, че той да не е само за такива като теб, които са имали късмет и са се родили в спретнато семейство, а за всички хора. Погледни Крюков. Той от малък е живял в глад, мръсотия и мизерия. Така и щеше да си издъхне в калта, ако не беше революцията. А такива крюковци ние имаме сто и повече милиона. И сега всички те ще живеят според усилията си, а не както им е било писано по произход. Който е умен и схватлив - той от нищо ще стане всичко.
Помощникът го слушаше - очите му блестяха. А Орлов се палеше все повече и повече, изричайки думите.
- Разбира се, в нашата бедна, дива държава няма да построим рая на земята. Но все пак ще приключим с глада, неграмотността и унижението. И заради тази велика, тази небивала цел, си струва да се помъчим, без да жалим потта, кръвта и живота си... Ти си воювал на фронта с офицерите, а аз съм лежал в затвора с анархистите, избягах с тях от каторгата! Но тази нощ ние нанесохме удар в гърба на другарите си, заедно с които започнахме революцията. Ударихме ги изотзад, подло... Да, да, подло! Колко само избихме, а онези, които оцеляха - те ще ни проклинат и мразят до края на дните си. Но ние сторихме и това заради нашата велика цел! А той... той ще ми пробутва интелигентската си чувствителност, мрънкало такова... Неудобно му било, видите ли, пред господата офицери!
Членът на чекистката колегия започваше да се задъхва от злоба и вече не бе в състояние да говори, стана страшен. Но Романов не се уплаши от него, а само поправи яката си и почеса белега от куршум на врата си.
- Добре, добре, няма какво да хвърляш искри. Убеди ме. Няма да се правя на прекалено сантиментален. Само че ето какво - нямам никакво намерение да се смятам за подлец. Ако бях лежал с някого в затвора като теб, или бях избягал с него от каторга, все някак щях да се погрижа за стария си другар. Така че още от сега те предупреждавам -няма да отивам против себе си. Ясно ли е?
41
(от фр. fileur) - следовател, агент - агент на царската тайна полиция, който се занимава с наблюдение на заподозрени.