Обектът на име „Иван Климентиевич", разбира се, се оказа същият онзи чичо с кавалерийския шинел и брадичката. Агентурният нюх на Алексей не го бе подвел.
- Почакайте - каза той пръв, докато мъжът примижаваше насреща му. - Вече съм ви виждал някъде... Аха, преди малко, в управлението.
- Подполковник Зотов - представи се кавалеристът. -Страхувам се, че младежът ви е заблудил относно... - той неопределено махна с ръка, като хвърли поглед към Веня Копейшчиков, който стоеше с виновно наведена глава. - Момчето обича да фантазира.
Романов се досети, че досега на юнкера са му трили сол на главата заради привързаността. А първото впечатление от „отдельонния командир" бе следното: типичен военен, явно добросъвестен и изпълнителен, странното само беше, че на тази възраст (около четиридесет и осем, а може би дори петдесет) е само подполковник.
- На щабскапитана може да се вярва - каза изведнъж тихо Грузинцева. - Пък е и късно за конспирации.
- Наистина ли? - рече Зотов с облекчение. - Скъпа Зинаида Андреевна, свикнал съм да се доверявам на съжденията ви. Много добре. Какво пиете, чай? Аз също не бих отказал.
Оказа се, че подполковникът не е много по-опитен заговорник от юнкера Веня. Вместо да разпита непознатия както се следва, той първо разказа за себе си. Загадката за несъответствието между възрастта и чина получи просто обяснение. Иван Климентиевич, кадрови офицер, беше попаднал в плен в самото начало на войната, през август четиринадесета, затова и не се бе издигнал по служба. Върнал се от Германия само преди две седмици и „не познал родината".
- Каква чудовищна глупост, каква страшна грешка само извърши болшевишкото правителство, подписвайки позорния мир! - обясняваше той разгорещено. - Аз видях Германия отвътре, тя е напълно изтощена. Да се бяхме държали още няколко месеца - и край, победа! Трябваше да отстъпваме, но не и да се предаваме. Дори да оставим столицата, като Кутузов! А сега какво? Национален позор, презрение от страна на съюзниците. И, разбира се, никаква делба на трофеите. Единственото спасение за Русия е да се свалят Съветите и отново да се върнем в Антантата. Щом се прибрах у дома, веднага се юрнах да търся хора, които разбират това и са готови да действат. Намерих. Бързо. Много сме, Романов, и всеки ден ставаме все повече!
- Зинаида Андреевна каза, че сте командир на отделение, какво значи това?
Едва сега подполковникът се сети:
- Почакайте. Първо кажете къде сте служили и за какво сте получили толкова почетни награди - той посочи с глава ордените.
След като узна за контраразузнаването, подполковникът се намръщи. В предишните, довоенни времена, подобна служба не се смяташе за много почтена за един офицер. Но щом чу, че войнишкият „Георгий" е за атака, омекна.
- Значи умеете не само да прехвърляте папки. Добре тогава, с удоволствие ще ви взема в отделението. Вижте, системата в организацията е следната. Всеки нов човек, независимо от чина и възрастта, се зачислява като редник, но получава правото да привлича други офицери, като лично отговаря за тях. Щом събереш трима, вече ставаш отдельонен. Когато тройката стане деветка - вече си взводен. Ето, аз благодарение на вас (вие сте ми последният), скоро ще бъда повишен - засмя се Иван Климентиевич. - След това ще стигна до ротен, а после току-виж и до батальонен съм го докарал, тоест ще достигна предишната си длъжност - преди войната командвах кавалерийски дивизион. При нас в организацията бързо се прави кариера.
- А вие, тоест ние, имаме ли някакво име?
Романов разбра, че заговорът е устроен не чак толкова глупаво. Разбира се, че при толкова невнимателно вербуване е лесно да попаднеш на доносник или просто приказливец, но също толкова лесно може да се скъса връзката. А между другото, когато всеки редови участник в организацията е вербуващ в препълнената с офицери Москва, членовете в нея трябва да набъбват като тесто от мая.
- „Съюз за защита на Родината". Хубаво название, примиряващо всички политически възгледи - освен болшевишките, разбира се. И не си мислете, че нямаме подразделения, по-големи от батальон. Има и полкове, и бригади, и дори дивизия - при тези думи Зотов значително понижи глас и се огледа към вратата, макар че само стопанката и брат й можеха да го подслушат - те тактично ги бяха оставили насаме.
- Дори дивизия?
Романов набързо сметна наум, излязоха повече от две хиляди души. Охо!
- И може би дори не една. Впрочем, не знам точно. Не стигам толкова нависоко. Но ви уверявам, нещата се ръководят от доста сериозни хора. Когато настане часът, ние моментално ще превземем всички ключови точки в столицата и ще парализираме съветската власт. Един удар ще ни бъде достатъчен, както на тях им бе достатъчен този в Петроград преди половин година. Тогава те блокираха мостовете, точките за комуникация, резиденцията на правителството - и цяла огромна Русия се оказа в ръцете им. Ние ще сторим същото, но по-подредено и организирано, по офицерски.