Шраго стъпи на тротоара.
Ричър мълчеше. Остана неподвижен на мястото си, защото нямаше закъде да бърза. И в двата случая Шраго трябваше да поговори с Еспин. След като излезе от кола или след като излезе от кома. Изборът си беше негов. Родил се беше като свободен човек.
Но не се беше родил умен. Защото пренебрегна колата и избра комата. Напълно разбираемо. Незабавното действие винаги е най-добрият избор.
Шраго се изравни с Ричър, който стоеше вдясно. Търнър беше на няколко крачки зад него. Той вероятно планираше лакът в гърлото, за да си пробие път напред — като състезател по кану, който загребва мощно. Това беше единственият начин да докопа Търнър със свободната си дясна ръка и да има достатъчно време за единичен, но решаващ удар. Право в лицето, убийствено силен. За да строши носа, а може би и скулите й. Безсъзнание, мозъчно сътресение. Дори счупен череп или прекършени вратни прешлени.
Което нямаше как да се случи.
— Правило номер едно — подхвърли Ричър. — Никакво хапане на уши.
Отблизо Шраго наистина изглеждаше странно. Главата му блестеше на уличните лампи, очите му бяха дълбоко хлътнали в орбитите си. Лицевите му кости изглеждаха остри, сякаш издялани от камък. Човек като нищо можеше да си счупи ръката, ако ги удари. Кръстът му беше пристегнат с широк колан, а панталонът беше издут от мощните му бедра. Гърдите над колана бяха широки и се повдигаха учестено. Беше поне петнайсет години по-млад от Ричър. Як като бик, твърд като скала. От цялата му фигура лъхаше заплашителната миризма на агресията. Ушните му миди изглеждаха недокоснати, като на всеки нормален човек. Но меката тъкан около тях беше изрязана, вероятно с ножица. Бавно и старателно. Това, което беше останало, приличаше на някакво макаронено изделие, може би тортелини. Лъскаво, с цвета на кожата. Не точно във формата на шестоъгълници.
Шестоъгълникът има правилна форма, с шест еднакви страни, а ушите на Шраго бяха изрязани така, че да останат само мидите, без да се търсят геометрични пропорции. По-скоро приличаха на неправилни многоъгълници. Ричър си помисли, че би поспорил с момичето относно формата им. След като и двамата се смятаха за педанти.
— Последен шанс, сержант — подхвърли той. — Време е за важното решение. Ние знаем всичко за Скъли, Монтеки и Морган. Можеш да се спасиш само ако започнеш да говориш. Мозъкът е най-силното оръжие на боеца. Използвай го. Но и в двата случая ще се наложи да ти счупя ръката. Защото нарани онова момиче в Беривил, без да ти е виновно за нищо. А все още не си си получил заслуженото. Имаш проблем с жените, нали? Може би една от тях ти е подрязала ушите?
Шраго се разкрачи за максимална устойчивост и рязко завъртя надясно тялото си от кръста нагоре. Толкова рязко и силно, че Ричър зърна за миг дори гърба му, проблеснал на светлината на лампите. Това движение задължително щеше да бъде последвано от обратно завъртане и бърз замах с лявата ръка. С внимателно контролиран лакът, насочен към гърлото на Ричър и подкрепен от инерцията на цялото тяло. С двойното предназначение — да елиминира противника и да го използва като трамплин за скок срещу Търнър.
Поне такъв беше замисълът.
Но Ричър го разгада навреме и тялото му се раздвижи една стотна от секундата след тялото на Шраго. Със същото завъртане, като танцьор, следващ движенията на партньорката си. Гигантският му десен юмрук се стрелна надолу към мястото, на което всеки миг щеше да се озове незащитеният бъбрек на Шраго, следващ завъртането на тялото му. Едновременно с това мозъкът му продължаваше да прави разбор на емоциите в душата на противника, опитвайки се да прецени каква част от тях се дължат на ушите и каква — на отношенията му със Скъли и Монтеки. Защото защитата на всяка кауза е индикатор за нейната дълбочина. В крайна сметка реши, че главното са ушите, но има и защита на кауза. На една удобна кауза, носеща лесни пари.
После Шраго достигна границата на равновесието и отскочи като пружина в обратна посока. С вдигнат лакът, готов да нанесе решителния удар. Но още преди да го насочи в гърлото на Ричър, неговият десен юмрук се стовари върху бъбрека му. Шраго се олюля от парализиращата болка. Това даде възможност на Ричър да довърши собственото си въртене наляво, което стана автоматично и точно навреме. Левият му юмрук се стрелна отдолу нагоре и попадна в шията на Шраго. Кратка, но мълниеносна серия от два удара. _Туп-туп_, десен-ляв, в бъбрека и шията. Шраго се люшна в обратна посока и успя да остане на крака, но вече беше готов за броенето на рефера. Не го получи, защото юмручният бой в тъмната част на „Лафайет“ нямаше нищо общо с правилата на цивилизования спорт.