Ричър се възползва от възможността да огледа противника си на слабата светлина на уличните лампи, питайки се коя част от собственото му тяло е по-твърда от лицевите кости на Шраго. Отговорът дойде бързо, почти едновременно с рязкото му движение напред. Главата му се заби в лицето насреща му, точно в основата на носа. Като топка за боулинг, летяща към кеглите. Сякаш беше чакала подходящия момент за изстрелване надалече от тук, чак към кленовете в дъното на алеята. Ричър отстъпи назад, а Шраго остана на крака в продължение на една много дълга секунда. После сигналите достигнаха коленете му и той рухна на земята. Ричър се приближи към него и го обърна по гръб с крак. После се наведе, хвана китката му и рязко я завъртя назад и нагоре, след което със същия крак счупи лакътната става.
Прерови джобовете му. Откри портфейл и телефон, но не и пистолет. Човекът все пак идваше направо от летището.
Ричър се изправи, изпусна въздуха от дробовете си и нареди на Търнър:
— Обади се на Еспин и му кажи да дойде да го прибере. Предай му, че ще получи всичко необходимо за заповедта, която му трябва.
Останаха да чакат в противоположния край на парка, където беше доста по-тъмно. Телефонът на Шраго беше същата евтина изработка като този на Райкард — с предплатена карта само за една мисия, след която щеше да бъде захвърлен. Но в списъка с контактите фигурираха не три, а четири номера.
Трите бяха на Лозано, Балдачи и Райкард, а срещу четвъртия пишеше само _дом_.
От регистрацията на проведените разговорите личеше, че Шраго е звънял у дома две минути преди да излезе от хотела.
— От празната ни стая — каза Търнър. — Предположението ти се оказа вярно, а планът ти оцеля след първия контакт с врага.
Ричър кимна.
— Вероятно са му поръчали да ни търси и другаде. Това означава, че не очакват да им се обади, преди да има някакви новини. А самите те вероятно ще му позвънят чак на сутринта. Разбира се, ние няма да отговорим и това допълнително ще ги изнерви. Сигурно след дванайсет часа ще се откажат да го търсят.
— Ако не предупредим Еспин да държи нещата под радара, Монтеки със сигурност ще научи за ареста. Няма как да не следи действията на Седемдесет и пета.
След тези думи Търнър позвъни още веднъж на Еспин, а после набра мобилния на сержант Лийч. Започна със същото съвестно въведение, което беше използвала първия път, посъветва я да докладва за обаждането на Морган, но Лийч отново отказа. Това принуди Търнър да й продиктува номера, на който беше звънял Шраго, а след това да я помоли да потърси някой специалист на свободна практика, който има познания по кодираните разговори. От тона й пролича, че Лийч е настроена умерено оптимистично.
Ричър се усмихна в мрака. Сержантите в американската армия бяха в състояние да направят абсолютно всичко.
После в другия край на парка спря кола. Очукан седан, който много приличаше на онзи, с който го стовариха пред мотела в първата нощ. От него слязоха двама едри мъже в униформи на американската армия, които измъкнаха Шраго от храстите и го сложиха да легне на задната седалка. Това не им се удаде лесно, защото той съвсем не беше лека категория.
После колата потегли. Ричър и Търнър изчакаха известно време, като на погребение, а след това отново прекосиха улицата и се насочиха към хотела. Там повикаха асансьора и се качиха в стаята на дванайсетия етаж.
67
Взеха си по още един душ, което беше нещо като символичен акт на пречистване. След това използваха още кърпи, чиято бройка в банята беше поне четирийсет — повечето от тях с размерите на одеяла. Чакаха обаждането на Лийч, което и според двамата щеше да дойде скоро или изобщо нямаше да дойде. Защото тя или имаше подходящите хора в своята мрежа, или нямаше. Но пръв иззвъня телефонът на Ричър с поредната порция информация от Едмъндс.
— Преди седем години Скъли е назначен за помощник на заместник началник-щаба, отговарящ за личния състав. И оттогава насам не е сменял работата си. Тогава управление „Човешки ресурси“ се е помещавало в Александрия. После е преместено във Форт Нокс. С изключение на кабинета на заместник началник-щаба, който остава в Пентагона. Това е причината, поради която Скъли все още живее в Джорджтаун.
— Този май ще се окаже някакъв скучен чиновник — промърмори Ричър.