Ричър и Търнър тръгнаха в противоположна посока, пробивайки си път сред тълпата. На прага на черната врата се сблъскаха с двама закъснели и полуоблечени гости, след което се озоваха в просторно и хладно фоайе с бледожълти стени, бронзови свещници и стенни часовници, тъмен махагон и голям маслен портрет на Джордж Уошингтън.
Поеха нагоре по широкото стълбище, покрито с дебел мокет. На площадката в горния му край имаше празна стая, обзаведена с двойка елегантни канапета, пред които имаше не по-малко елегантни масички за кафе. Върху масичките се виждаха фино изработени комплекти за пушене на опиум — лампи, купи и дълги лули, разположени така, че да бъдат лесно достигани от човека, излегнал се на канапето. Тук-там бяха разпръснати възглавници. Въздухът беше напоен с тежка сладникава миризма.
Скъли и Монтеки бяха в съседната стая. И двамата бяха някъде около шейсет, с посивели коси и стегнати фигури, но не чак като на някой железен генерал, който държи да се знае, че идва от пехотата. Тези тук нямаха нищо против да се знае, че са били в тила. Бяха облечени с тъмни панталони и сатенени сетрета. Лулите им бяха изработени от сребро и слонова кост. И двамата имаха дупки от двете страни на слепоочията, причинени от влизането и излизането на едрокалибрени куршуми. Деветмилиметрови, от служебните берети, които се търкаляха на пода. Входящите рани бяха отдясно. Ричър ясно си представи какво се е случило. Последното обаждане на разсъмване според уговорката. Останало без отговор. После може би са си стиснали ръцете, опрели са дулата в слепоочията си, лактите им са щръкнали встрани, а след това едно, две, три…
В следващия миг улицата оживя от пронизителния вой на сирени, а от пристигналите коли изскочиха поне стотина души.
Агент на АБН им разказа за развоя на събитията в една от страничните стаи в съседство с просторното и хладно фоайе. Шраго бе пропял пред Еспин в рамките на секунда и половина, а това довело до ареста на Морган трийсет минути по-късно. После Морган пропял горе-долу за същото време, което принудило Еспин да се обърне към три различни агенции за подготовка на операцията. Задействали се, но закъснели с пет минути.
— Не сте закъснели — поклати глава Ричър. — И вчера да се бяхте появили, резултатът пак щеше да е същият. За тях е било безразлично кой ще се изкачи по онези стълби — вие, ние, или някой друг. Решението им е било да паднат като джентълмени.
Човекът сподели, че на още много места има клубове като Къщата на гълъбите, където се предлага опиум — практически по всички части на света. Главно за изтънчени мъже, които предпочитат хубавото вино пред бирата. А опиумът бил абсолютно автентичен продукт, нагрят до точката на изпаряване и вдишван с джентълменско благоговение, сладък като чист мед. Оригиналът. Направо от източника, без никакви примеси и манипулации. Нищо общо с това, което се продавало на улицата. Непроменен от хиляди години насам.
И както за хубавото вино, трябвало да се положат много усилия. Теренът се е смятал за особено важно условие. За най-добра се приемала почвата на Афганистан. Отделните хълмове били подложени на задълбочено проучване. Като при лозята. Монтеки сключил сделка с братята Задран. Тяхната стока била с отлично качество и те се постарали да я рекламират. Къщата на гълъбите набрала огромни средства от членски внос. В продължение на четири години всичко се развивало добре. После техният човек на място бил забелязан да се придвижва на север за ритуалната среща и нещата се разчули въпреки усилията им. А според появилия се междувременно Еспин усилията им били значителни. Той каза, че успял да провери около половината от финансовите транзакции и открил, че стоте хиляди долара били преведени директно от сметката на Монтеки.
После в къщата се появи полковник Джон Джеймс Темпъл, който все още се водеше адвокат на Търнър, заедно с майор Хелън Съливан и капитан Трейси Едмъндс, адвокатите на Ричър. Темпъл беше успял да издейства отмяна на заповедта за арест на Търнър и на практика тя беше свободна в очакване на официалното снемане на обвиненията. Съливан и Едмъндс бяха изправени пред по-сериозни проблеми. Имайки предвид сегашното положение на Морган, те нямаше как да определят дали Ричър продължава да е в армията или не. Този въпрос вероятно щеше да се разглежда от по-висши инстанции и да стигне чак до кабинета на заместник началник-щаба, който лежеше мъртъв на горния етаж.