Annotation
Успя да прокълнеш директора на собствената си академия с проклятие на Вечната
страст? Можеш да очакваш неприятности! Бъдещата ти свекърва вече пътува към теб. И не
само с добри намерения, а и не само тя…
Елена Звездная — Урок втори: Не се забърквай в съмнителни разследвания
Елена Звездная — Урок втори: Не се забърквай в
съмнителни разследвания
поредица „Академия на проклятията“ #2
Превод — Кристина Мешулам
— Адептка Риате! — леко вибриращият глас на главата на нашето учебно заведение
караше нещо дълбоко вътре в теб да потреперва и да се заслушаш неволно във всяка
негова дума. — Вие ми обещахте! Вие се заклехте! Гарантирахте ми!
Магистърът на тъмната магия лорд Риан Тьер впери в мен втренчения поглед на
черните си като самото Тъмно изкуство очи. Нервно преглътнах, но реших упорито да
държа на своето:
— Аз моля за извинение, лорд-директор, но се боя, че това е невъзможно.
— Значи така, а? — черните леко мъждукащи очи се присвиха.
— Да — разкаяно се съгласих аз.
Магистърът сключи дългите си силни пръсти и стисна нежните си устни. Не, на пръв
поглед, те не бяха нежни, а по-скоро твърди и… също силни, но практиката беше доказала
че съществува възможност за много нежни докосвания със същите тези устни. Ако
добавим към това стройното мускулесто тяло, животинската грация, смолисто черната
коса и изгарящите черни очи, ще стане ясно защо по лорд Риан Тьер откровено съхнеше не
само цялата женска половина на нашата Академия на проклятията, но и стотици дами от
аристократичните семейства в империята, та дори и самата кронпринцеса, единствената
дъщеря на нашия уважаем тъмен император.
— И какви са причините за вашия отказ, адептка Риате? — едва сдържайки яда си,
запита този, който по право носеше званието Първи меч на империята и беше в състояние
с един удар на същия този меч да отсече цяло дърво.
Мълчах.
— Защо мълчите? — взискателно се поинтересува магистърът. — Нямате ли какво да
ми кажете?
Нервно преглътнах и честно отвърнах:
— Не…
Срамувах се, честно, срам ме беше, но не можех да постъпя по друг начин.
И в този момент той не издържа:
— Дея, ти ми обеща, че на празниците ще идем да се запознаеш със семейството ми!
— Обещах, но проблемът е в това, че аз съм съгласна за семейството ти, но за майка ти
— не!
— Но ти беше съгласна! — изрева излъганият най-добрите си надежди лорд-директор.
— Това беше преди ти да ми съобщиш, че лейди Тьер се е върнала от пътешествието
си. Аз … не искам да се запознавам с твоята майка!
Силните ръце се скръстиха демонстративно на мощната мускулеста гръд, черните очи
се присвиха, устните се стиснаха. И всичко това преследваше една-единствена цел — да
стресне малката, вече и без това достатъчно изплашена мен.
— Добре — магистър Тьер се изправи, — ще обсъдим този въпрос на вечеря.
Тоест, отговор „не” не се приемаше! Сега вече аз демонстративно скръстих ръце на
гърди, прехвърлих крак върху крак и мрачно погледнах към Риан. Уви, вместо да се
съгласи с моето решение, той подло ме заплаши:
— Ще те нацелувам.
Подскачайки от креслото, аз избухнах:
— Знаете ли лорд-директор…
— Първо предупреждение — меланхолично съобщи той.
Мълчешком се обърнах и изхвърчах от кабинета на главата на Академията на
проклятията. Роди се плаха идея отново да опитам да го прокълна, но като се имаха
предвид последиците от първия опит…
Минавайки през приемната на лорд-директора, видях укоряващия поглед на лейди
Митас.
— Пак ли? — печално попита секретарката. — Риате, та ти започна добре да се
справяш с материала, но тези нарушения на дисциплината… Ще те изключи най-накрая,
Дея! Няма да се повлияе от отличните ти оценки и ще те изключи!
Да ме изключи — едва ли. Но да се ядоса и да премине отвъд целувките — това го
можеше, но щях да се надявам да му мине. И аз тъжно се отправих да бродя по академията
до момента, в който се разнесе:
— Вечерно построяване!
Рязко се впуснах в бърз бяг, и почти веднага се слях с потока от също такива като мен,
бързащи за построяването, адепти. И след няколко минути излязох на женската половина
на тренировъчното поле, заемайки мястото си в строя. Лейди Верис, виждайки ме, едва