възпитаваше в моето учебно заведение, от целия ни поток, само Тьер страдаше от нещо
подобно.
— Да, той си е такъв — без да скрива възхищението си, възкликна Дара, — благороден.
Аз се намръщих, погледнах пръстена… разбирах прекрасно, че не искам да го свалям,
но…
— Знаеш ли какво ме поразява у нашето изпоплашено на пръв поглед момиче? —
изведнъж каза Верис, обръщайки се към Дара.
— По благородство и инат тя не отстъпва на Тьер — произнесе Дара.
— Така ли? — учудено попитах аз.
— Двата уникума на Тъмната империя се срещнаха! — Верис се разкикоти.
Аз станах. На мен вече ми беше омръзнал този разговор, пък и не виждах причини да го
продължавам. Колкото до магистъра… след това ще поговорим с него, когато се успокои.
С такива мисли, даже без да искам разрешение, се насочих към вратата, но бях спряна от
много тихото:
— Дея, ти просто разбери, за него това дори не е първата любов, това е първото
влюбване — аз се спрях, а Дара продължи: — На него никога не му се е налагало да
завоюва жените, винаги те са били тези, които са полагали усилия, за да са с него. И Тьер
няма никакъв опит в романтичните отношения.
Аз се обърнах, удивено и недоверчиво погледнах възродения дух на смъртта. Но
думите й потвърди Верис:
— Това е истина, Дея. Жените сами са се влюбвали в него, винаги. Знаеш ли, Тьер не
притежава някаква идеална красота, но у него има мъжественост, сила, упоритост,
увереност, този поглед… В нашия поток имаше инкуби, същите тези от изгнаническите
кралски родове на Даррант, но именно Тьер цареше в сърцата на всички адептки, пък и в
тези на по-голямата част от преподавателките, също. Той се държеше като зрял мъж,
уверено и спокойно, той взимаше решения в ситуации, в които останалите се разкъсваха от
съмнения, той никога не се отказваше от принципите си. Тьер … това е просто Тьер. На
мен винаги ми е било интересно, как ще се държи, когато се влюби, но… струва ми се,
проблемът е в това, че Риан си е избрал момиче, което прекалено много прилича на самия
него.
Отначало исках да отговоря, но си замълчах, когато към обсъждането на лорд-
директора се присъедини отново Дара:
— И ако той те е обидил, ти просто ми повярвай, на него от това му е хиляда пъти по-
зле. Той, когато отваряше портала, изглеждаше съсипан, Дея.
И тогава, аз реших да споделя съмненията си, и облягайки се с гръб на вратата с
наведен поглед, тихичко изпъшках:
— Аз не искам за годежа да се знае в Академията. Искам да завърша и да работя като
частен следовател, искам да съм независима, а той…
Тъй като и Дара и Верис мълчаха, аз се реших да ги погледна и се поразих —
възроденият дух на смъртта просто блещукаше с отворена уста, а пък Верис, закрила
лицето си с ръце, явно… беззвучно се кикотеше, но всъщност, само в началото беззвучно,
а след това силно, и през смеха й до мен достигна:
— Горкичкият мъж!
Затова пък, възродената явно не виждаше хумора в цялата ситуация и затова
намръщено се осведоми:
— Риате, а ти изобщо някога имала ли си намерение да се омъжваш? Имам предвид,
преди да срещнеш Тьер?!
— Не — признах си аз. — Нямаше нужда, и все ми се струваше… мислех, че ще съм
чиновник, сама ще се издържам и какъв смисъл би имало да се подчинявам на съпруг? То
аз можех още на четиринайсет да се омъжа, при нас момичетата рано ги продават в
семейството на мъжа.
Капитан Верис след моите думи се успокои, седна изправена, погледна към Дара и й
поясни:
— Култът на Тъмния забравен бог, именно той е най-разпространен в Приграничието,
там девойките наистина ги продават и те стават безправна собственост даже не на мъжа си,
а на неговото семейство, така че…
— Година и половина минимум! — с лош поглед ме измери Дара и произнесе
присъдата: — Той няма да тръгне против волята й… Година и половина! Аз ще умра.
— Едва ли — меланхолично отбеляза кураторът, — ти вече много години не си сред
живите.
— На мен от това не ми е по-лесно! — излая Дара и изчезна.
Ние с Верис се спогледахме, после на мен ми махнаха с ръка, разрешавайки да си вървя.
Аз си тръгнах.
Когато стигнах до стаите си, се захванах с домашната работа, след това зачетох
учебника — прочетох девет параграфа по Криптология, после половината учебник по
Смъртоносни проклятия, след това…