След това разбрах, че вече се съмва, а никой не беше дошъл при мен…
Наложи се да си легна да спя.
Някъде около обяд, когато вече бях получила заслуженото „великолепно” от Седр,
който в последно време ме гледаше с все по-голямо удивление, над академията се разнесе:
„Адептка Риате, в кабинета на директора!” независимо от съчувстващите погледи от
всички страни, аз с усилие сдържах ликуването си. Но си наложих да изляза от аудиторията
със скръбно лице и дори по коридорите минах, стараейки се с всички сили, да изглеждам
огорчена.
Почуквайки на вратата на кабинета на лейди Митас, аз влязох с наведена глава, все още
криейки изражението на лицето си, и чух раздразнения й шепот:
— Дея, ама с какво си мислила? Жловис не те издаде, но ти си отсъствала на
практиката, днес директорът получи отчета, а там липсват само две имена — твоето и на
Нерос.
Аз познавах Ирв Нерос, той беше пети курс, и той също като мен до скоро работеше
през нощта. Интересно какво ли му се беше случило.
— Ирв викнаха ли го вече? — попитах аз, този път наистина разтревожено и без да се
преструвам.
— Погледни през прозореца — посъветва ме лейди Митас.
Аз изтичах до прозореца, погледнах — хилавият Ирв старателно правеше лицеви опори
на пътечката за бягане. Да, лорд Тьер беше суров.
— Хайде, влизай — тихичко ми напомни лейди Митас. — И, да, Дея, ама защо така, а?
— А вие откъде знаете за Жловис? — също шепнешком попитах аз.
Секретарката гузно се огледа, след това се прикри с една папка от вратата на кабинета
на директора и прошепна:
— Тук всичко е под наблюдение… и всички…
Аз едва сдържах усмивката си и се отправих към лорд-директора. Да почукам на
вратата, почуках, но влязох без разрешение. Приближих се към бюрото и застанах на
килима, крадешком поглеждайки към лорд Тьер. Сърцето ми се сви — той явно не беше
спал цяла нощ, както и аз, всъщност, навярно и не беше ял… Аз също бях пропуснала
вечерята.
— Имам такъв въпрос — рязко започна магистърът, — защо решихте, че
административните нарушения, а именно самоволното напускане на територията на
академията, са ви позволени?
Може би, би трябвало да продължавам да се сърдя още, но аз повече не можех, и
затова отговорих тихо:
— Това е лош въпрос.
— Така ли?! — лорд Тьер се отпусна на облегалката на креслото и ме измери със студен
поглед. — И какво точно му е лошото?
Свивайки рамене, честно си признах:
— Аз нямам отговор на него, това първо. И, да, извърших нарушение, разкайвам се,
готова съм да понеса заслуженото наказание… Наистина не трябваше да излизам и аз го
знаех, простете.
Магистърът мълчеше, само сурово стиснатите устни издаваха вътрешното му
напрежение. И този път отново сигурно си заслужаваше да си премълча, но аз не можах и
пристъпвайки по-близо до бюрото, се постарах да придам на гласа си повече увереност,
защото трябваше да кажа нещо много важно.
— Вашият пръстен… — започнах аз и черните очи моментално се свиха. — Аз не
искам да ви го връщам и… — аз наведох глава — и годежа да развалям, също не искам.
Тишина. Практически мъртва, даже дишането на лорд-директора не се чуваше, като че
ли беше задържал дъх, но в този момент и аз с мъка си поемах въздух.
А след това прозвуча въпрос, зададен почти шепнешком:
— Наистина ли?
Аз кимнах, все още без да вдигам глава. След секунда ме прегърнаха, нежно и
покровителствено, след това ласкаво ме целунаха по главата и накрая съвършено
спокойно, нагличко даже и някак уверено, Риан уточни:
— Сватбата ще е в почивните дни?
Аз се вкамених! Но само за миг.
— Ама защо не ви…! — възкликнах разгневена, отблъснах слисания магистър, обърнах
се на пета и излязох.
Без глас заплаках още в кабинета на лейди-секретаря. Митас само погледна течащите по
бузите ми сълзи, тежко въздъхна и изпъшка:
— Буйства лорд-директорът, но какво да се прави, не търпи той нарушения на
дисциплината.
Как пък не! Аз просто излетях оттам, в коридора се опитах да се успокоя, дори си
мислех, че съм успяла, но когато се върнах в аудиторията, Седр мрачно се произнесе:
— Буйства. Да, с магистър Тьер не можеш да се отпускаш, Риате.
Как издържах това денонощие — умът не ми го побира. Ходех като кукла на конци,
усмихвах се даже, отговарях на лекциите, но по време на практическото занятие със