старши следователя майстор Окено, нервите ми се сринаха. Виждайки трупа на трол с
прерязано гърло, аз седнах право в снега и се разревах. Между другото, на това никой не
обърна внимание, тъй като по-голямата част от нас, през това време, неволно
демонстрираха един на друг какво са яли преди малко за обяд, тъй като не можеха да
понесат вида на убития.
— Трябва да ви въведа нагледни пособия, поне малко да посвикнете — наблюдавайки
демонстрацията на работата на академичните готвачи, промърмори Окено и ми протегна
носната си кърпичка.
— На другите повече им трябва — изтривайки сълзите си, отговорих аз.
— Ще се измият със сняг — измърмори майсторът. — А вие реагирате много странно
на труповете, адептка. Познавахте ли го?
Аз станах, върнах кърпичката на старши следователя, приближих се към трупа. Дълго
го разглеждах, след това внимателно обърнах главата му, откривайки лявото ухо —
тежката медна обица определено ми беше позната, но самият плосконос — не.
— Групировката на Медния — забелязал обицата, поясни Окено. Виждайки
въпросителния ми поглед, старши следователят продължи: — Бандата на Медния, същите
тези, които се занимаваха с търсенето на момичета с определени външни данни, като
твоите примерно, и ги доставяха на кронпринцеса Алитерра. Самият Меден го намерихте
тогава вие с Юрао във вид на оглозган от умъртвията труп.
Да, нашето с партньора първо дело, за откраднатия пръстен на клана на Идващите в
съня.
— Странно — аз внимателно отдръпнах яката, разглеждайки раната, — такъв равен
разрез… Знаете ли, Тоби, обикновено, когато купува месо на пазара, предпочита да вземе
цялото животно и сам да си го разфасова, но когато му трябва нещо по-специално, се
обръща към месари с опит. И той ми е казвал, че само майстор, работил години в кланица
е в състояние да направи такъв равен и точен разрез. И имам усещането, че тук е работил
майстор — месар.
Аз още веднъж погледнах към тъпоносия и си помислих, че на парите, получени от
принцесата, не им се е радвал много дълго.
— Така! — майстор Окено плесна, за да привлече вниманието на по-зелените от трола
адепти, — изтрийте си муцуните, постройте се и обратно в академията, докато не сте ми
наповръщали тука всички улики.
На следващата сутрин, когато всички старателно и добросъвестно записвахме
формулите на ново заклинание в аудиторията на магистър Тесме, на вратата се почука.
Влезе важният Жловис, гордо поклащайки се, се приближи към мен и ми протегна свитък с
печата на Нощната стража. Аз вече си мислех, че е от Юрао, но в момента, в който го
разгърнах разбрах, че е от Окено.
„Майсторът-месар, върколакът Грибо Крус. Наистина сериозен опит — трийсет и
четири години работа в кланицата. Призна се за виновен, за причините мълчи. Познаваш ли
го?”
Тъй като Жловис все още стоеше до мен, пронизвайки ме с хитър поглед, аз разбрах, че
веднага трябва да напиша отговор. Това и направих: „Майстор Крус работи в лавката за
месо, принадлежаща на почтения гном Рошат вече много години. Жена му е от горските
жители. Има четирима сина и две дъщери на възраст за омъжване. И двете момичета са
много красиви, Арроша, по-голямата, вечер често ходи до лавката на майстор Гровас за
прокиснало ягодово вино, него го използват за мариноване на определени видове месо.
Ако предположим, че тролът е видял хубавото момиче и е започнал да я закача, не е за
учудване постъпката на Крус — при върколаците честта на жената и дъщерите е над
всичко. Вероятно Арроша се е върнала вкъщи, разказала е за случилото се, бащата е
намерил трола по миризмата, сам знаете какво е обонянието на върколаците.”
Аз помислих още малко и дописах:
„Би било много жалко, ако майстор Крус го екзекутират за убийство, което е извършил,
за да защити честта на семейството си.”
Когато Жловис все така важно си тръгна, магистър Тесме не се удържа от въпроса:
— Какво толкова важно имаше в това послание, адептка Риате, че вие счетохте за
необходимо да пишете отговор веднага, по време на моята лекция?
Наложи се да отговоря пределно честно:
— Въпрос на живот и смърт, магистър Тесме.
Погледът на професора беше толкова учуден, че се наложи да поясня:
— Вчера, по време на практическото занятие, майстор Окено ни води на едно
местопрестъпление… — адептите почти поголовно започнаха да позеленяват. Аз направих