гърба, аз тръгнах към дома на лорд-директора, заобикаляйки административните здания.
През парка направо претичах и в момента, когато се втурнах в къщата на висок глас
поисках отговор:
— А вие какво сте направил с Арроша?
Тьер излезе из-зад вратата на столовата, дъвчейки сандвич, и когато преглътна попита:
— Какво?
— Хайде сега, не се правете на неразбиращ! — аз хвърлих към него пакета, без изобщо
да се съмнявам, че магистърът ще го хване, бързо се събух, свалих палтото си и отидох да
си измия ръцете, възмущавайки се пътьом: — Ако не сте искал да ви познаят, преди да
отидете при върколаците, е трябвало да се изкъпете.
Риан, все така дъвчейки сандвича си, се появи в банята и попита:
— В смисъл?
— В този смисъл, че върколакът ви е познал по миризмата, и моя мирис върху вас
също го е почувствал — избърсвайки ръцете си, поясних аз.
— „Върху тебе” — намръщено произнесе Риан.
— Какво?
— „Върху теб”, а не на „вас” — твърдо ми напомни магистъра за промените в нашия
начин на общуване. — Хм, твоята миризма върху мен… Да, определено не успях да
преметна върколаците.
А аз изведнъж си помислих, че Верис, несъмнено, също прекрасно усеща миризмите…
и старши следователят Окено!
Впрочем, сега ме интересуваше нещо друго:
— Та значи, какво си правил ти у майстор Крус? — аз сгънах кърпата, сложих я на
рафтчето и се приближих към Риан: — Е?
Коварно усмихвайки се, Тьер произнесе:
— Аз ям — и отново отхапа от сандвича.
И задъвка, успявайки хитро да се усмихва и да не сваля поглед от мен, явно
наслаждавайки се на реакцията ми. Но аз не издържах, измъкнах огромния сандвич от
ръцете на магистъра и също отхапах от него. Риан избухна в смях, и докато аз старателно
дъвчех, открадна вече порядъчно нахапания къшей хляб със шунка и се изпари от банята,
продължавайки да го яде пътьом. А след това, грациозно обръщайки се, се поинтересува:
— Искаш ли?
Аз не просто се съгласих, аз подло и коварно сграбчих остатъците от сандвича и се
спуснах по коридора, придържайки полата си.
Миг, и вихърът на име лорд-директор, се хвърли след мен. Изписквайки и кълнейки се
да защитя нещастното парче хляб, каквото и да ми струва това, аз побягнах, крещейки из
цялата къща:
— Бедно сандвиче, няма да те дам на този коварен директор!
„Коварният директор” се разсмя, и спускайки се да ме гони, заплаши:
— Сега ще ми паднеш!
За да не му падна, аз се затичах към стълбите, качих се тичешком на втория етаж и се
скрих зад първата попаднала ми врата, старателно заключвайки я. Подсмивайки се, аз
отхапах от сандвича, а от него вече почти нищо не беше останало, и дъвчейки, допрях ухо
до вратата, чакайки да прозвучат стъпките на магистъра. Никакви стъпки не се чуваха
обаче, и това беше странно. Дояждайки сандвича, аз се наведох и погледнах през
ключалката, защото ми беше много интересно къде се е дянал.
И в този момент отзад прозвуча:
— Бих се любувал и любувал…
С изплашен писък се изправих, обърнах се и видях стоящия на крачка от мен, с
възможно най-хулиганската усмивка на лицето, лорд-директор.
— Но как? — изумено попитах аз.
Нали не се беше чул рев на огън!
— Това е спалнята за гости — усмивката стана по-широка, — за нея има вход и откъм
гардеробната… И ето, влизам аз, а тук някакви адептки с откраднати сандвичи се тъпчат,
пък и се кикотят по време на хранене. Край, Риате, ще се наказваме.
Аз не успях просто нищо да кажа, когато магистърът направи плавна крачка,
притискайки ме към вратата, а след това бавно се наведе и прошепна:
— След екзекуцията ми се полага друг сандвич!
— Аха — простенах аз, без да откъсвам поглед от черните мъждукащи очи.
И топлите му устни покриха моите, меко, нежно, едва доловимо, като топъл порив на
вятъра, а силните му ръце се плъзнаха на кръста ми, прегръщайки и поддържайки, и аз
изведнъж разбрах, че земята изчезва изпод краката ми и целият свят се върти около мен и
тъмнее…
Когато дойдох на себе си, се оказа, че ме носят на ръце надолу по стълбите, и при това
с досада се възмущават:
— Аз нищо не направих. Само една целувка. Просто целувка. Аз… — Риан погледна в
широко отворените ми очи, спря се и тихо попита: — Ти как си?
А аз се усмихнах, на мен ми беше хубаво, дори много хубаво. След като гледа известно
време усмихнатото ми лице, лорд-директорът раздразнено се поинтересува: