имат всички основания да се опасяват.
Аз разбирах това, но от друга страна виждах още нещо — това, което лорд-директорът
криеще, и като че ли криеше даже от самия себе си…
И тук над академията се разнесе:
— Вечерно построяване!
Аз скочих на мига, на две глътки си допих чая и умоляващо се взрях в Риан. Той унило
ме погледна, след това съкрушено се предаде пред обстоятелствата и около мен се изви
адски пламък.
Преминавайки в стаята си, чух тъжното му:
— Винаги е така… дори не си взе довиждане…
Аз лично не виждах смисъл, та нали утре отново щяхме да се видим, но нещо ми
пречеше да си тръгна ей така, и връщайки се, аз бавно се приближих до лорд-директора,
приклекнах в шеговит реверанс и произнесох учтиво:
— Довиждане, лорд Тьер. Кошмарни сънища.
Той изпъшка, смачка салфетката, хвърли я на масата, стана, поклони се церемониално и
рязко, и след това, със същото престорено вежливо изражение отговори:
— До утре, лейди Риате. Тъмна нощ.
Но в следващия момент, аз се намерих в обятията му, такива силни и надеждни, от
които с всеки път все по-малко ми се искаше да се откъсвам. Магистърът не ме целуна,
просто ме притискаше много внимателно в прегръдките си…
— Така няма да ми се иска да си тръгна — прошепнах аз, допряла буза към гърдите му.
— Не си тръгвай — предложи Риан.
— Имам построяване — със съжаление напомних аз.
— И без теб ще се построят.
Аз меко се отдръпнах, вдигнах глава, погледнах в черните, светещи в светлината на
свещите очи и разбрах, че потъвам, безвъзвратно и окончателно. Просто потъвам,
безсилна даже да си пожелая да намеря сили да се измъкна от този водовъртеж…
— Интересно ми е — Риан протегна ръка и внимателно ме погали по бузата, — ти
някога обичала ли си?
Усмихвайки се тъжно, честно си признах:
— Аз си забранявах дори да си мисля за нещо такова…
Погледът му веднага се промени, устните се свиха, а аз предупредих:
— Само недей да ме съжаляваш!
Той мълчаливо кимна. Аз се обърнах и отново се приближих към пламтящия отворен
портал, но огънят неочаквано изгасна. А зад гърба ми прозвуча въпрос:
— Защо?
— Какво защо? — стремително се обърнах към лорд-директора.
— Защо да не те съжалявам? — попита отново той, а след това добави: — Ти така или
иначе си закъсняла да построяването, вече е безсмислено да отиваш. Поседи с мен в
гостната… Аз ще запаля камината.
Кой знае защо, не ми се искаше да му казвам „да”, но лорд-директорът се отправи към
вратата и се наложи да тръгна след него. По късия коридор, към уютното пространство на
малката гостна, в която аз, между другото, досега не бях влизала.
А пространството се оказа уютно — полукръгъл диван пред камината, няколко гоблена
по стените, малка кръгла масичка пред дивана и самата камина. Но именно камината беше
необикновена — във вид на зъбещ се дракон.
С небрежно движение на ръката магистърът накара камината да се запали и жълто-
червени огнени езици осветиха и огромните драконови очи. В този миг гостната се
преобрази — „очите” се оказаха направени от кристали и по цялата стая от тях се разлетяха
като пръски приглушени отблясъци светлина.
— Колко е красиво — въздъхнах аз.
— Сядай, аз ей сега ще се върна — съобщи Риан, оставяйки ме сама.
А да съм сама тук се оказа страшничко. Това, което, ми се струваше вълнуващо и
възхитително, когато с мен беше лорд Тьер, без него губеше очарованието си и… Да,
трябваше да си призная, без него не се чувствах защитена. И неволно се свих, прегръщайки
раменете си с ръце.
— Дея! — бързо върналият се Риан, ме прегърна с една ръка за талията, привлече ме
към себе си и прошепна: — Какво се е случило?
„Страшно е — помислих си аз, — без теб е страшно… и това ме плаши.”
— Сигурно е време да си вървя — произнесох на глас.
Леко докосване с устни по косата ми, едва чута въздишка и престорено веселото:
— А аз имам потресаващо плодово вино. Леко, сладко и оригинално. Не искам да го
пия сам, ще ми правиш ли компания?
И тогава възникна друг въпрос:
— А колко такива бутилки с разнообразно вино имаш?!
— Неоправдано много — все така прегръщайки ме, магистърът ме придърпа към
дивана, накара ме да седна.
Едва тогава забелязах в лявата му ръка бутилка с вино и две чаши.
— Та по въпроса за виното — Риан внимателно постави чашите на масичката, ловко