забележимо кимна, и в жълтите й очи се разгоря любопитно огънче. Със сигурност Дара
вече й беше докладвала всичко, защото освен нея, нямаше кой, в академията за
отношенията ми с лорд-директора само те двете знаеха.
— Бегом марш! — изкомандва кураторката и се започна традиционния вечерен крос.
Едва бях приключила с третата обиколка, заставайки начело, когато ме догони Янка:
— Имам бележка за теб…. Хууух… тичай по-бавно… — и се наложи да се нагодя към
нейната скорост.
Бележката тя ми я предаде, но да я прочета сега беше нереално.
— До стената! — изкомандва капитан Верис.
Това беше нашето най-омразно упражнение — до стената се строяваха десет адептки,
които трябваше да издържат двайсет прицелни мятания на магически кълба от уж
куратора, а фактически — изтезателя! Ако успееш да се отдръпнеш — браво на теб, ако не
— оставаш със следващата десетка, която се строява за екзекуция. И ловкостта,
благодарение на подобни упражнения, се развиваше със страшна бързина.
След като прибрах бележката ние с Яна застанахме в първата десетка, успешно
избягнахме ударите на кълбата и продължихме да тичаме около академията, минавайки
близо до мъжката половина — там правеха лицеви опори и адептите, и преподавателите.
Нашият норматив беше десет лицеви опори, техният — петдесет. Когато кросът приключи,
ни пуснаха и се прибрахме по стаите. Янка тръгна с мен, с нетърпение чакайки да прочета
написаното. На нея Юрао й пишеше само любовни послания, но те не бяха толкова
увлекателни като бележките, които изпращаше на мен.
— Е и? — заприпира ме Тимянна веднага след като се озовахме в гостната.
— Дай поне ботушите да си сваля — в процеса на събуване й отговорих аз. — А на теб
какво ти е написал?
— Че ме обича! Дея, давай по-живо!
Разкопчавайки мундира, се насочих към дивана, седнах с подвити крака и зачетох на
глас:
„Скъпи партньоре… Пиша „скъпи”, само за да го запомниш и да не се подценяваш
повече, когато става дума за заплащане! Какво значи, седем златни монети за събиране на
сведения за любовника на госпожа Прен? Аз за седем жълтици от къщи няма да изляза!
Имай пред вид, партньор, ще те хвана за ушите и сериозно ще се заема с твоето финансово
възпитание! Сега, за работата: имаме две важни поръчки. Ти ми трябваш за уточняване на
предварителната стратегия, след това, второто ще го прехвърлим на момичетата. Опитай
се да се измъкнеш в почивните дни и да дойдеш в кантората. Всичко най-тъмно.”
— Така или иначе, аз делото с любовника го приключих — недоволно промърморих аз,
гледайки развеселената Янка.
— А как, между другото?
— За две минути — признах си аз. — Отидох при майстор Гровас и разбрах кой купува
ллойско вино всеки почивен ден. А това е любимото вино на госпожа Прен, жената на
търговеца на месо. Така че, още когато приемах поръчката, знаех, че ще е лесно да я
изпълня и не виждах смисъл да искам много пари. А Юрао, той…
— Той има правилна ценова политика! — мигновено се застъпи за любимия си Янка.
И Яна и Риая сляпо вярваха в едно: — Юрао винаги е прав! И няма друг вариант. А ако
Юрао не е прав, то значи аз нещо не съм разбрала както трябва.
— Добре, хайде, аз сядам да уча — ставайки и протягайки се обявих аз.
— Аз малко по-късно, сега ще изтичам до Дина — и Тимянна се изпари през вратата.
А аз, след като набързо си взех душ, се вглъбих в домашното по Смъртоносни
проклятия, но с нетърпение очаквах кога…
Изви се адски пламък и почти веднага силните и толкова нежни ръце легнаха на
раменете ми, устните почти неосезаемо се докоснаха до виещите се кичури коса на шията
ми и едва след това лорд-директорът се поинтересува:
— Много ли ви дадоха?
— Аха — аз докоснах ръката му, — доклад по криминалистика, седем упражнения по
Смъртоносни проклятия, дванайсет задачи по Оръдия на убийствата.
— Това, когато по раната, трябва да се определи с какво оръжие е била нанесена? —
уточни лорд-директорът.
— Аха — аз скръбно погледнах към сборника задачи.
— Да ти помогна ли? — предложи магистърът.
— Само с проверката — внесох своето предложение аз. — Ще ги реша сама, а ти след
това ще провериш дали са верни.
— Добре — ласкаво докосване с устни до бузата ми, — ще си взема документацията и
отчетите и ще се върна.
Върна се бързо, аз едва бях започнала за разглеждам първата задача, разположи се,
както винаги, срещу мен и започна да преглежда отчетите и документите на академията. Аз