промърмори:
— Започвам да разбирам, защо Дара толкова настоява да нощуваш у Тьер. Но няма
значение. Вчера къде се загуби?
Аз се изчервих.
— Да, глупав въпрос — Верис сви рамене. — Ще се наложи да си поговорим с лорд-
директора по повод нарушаването на учебната дисциплина. А ти се обличай,
построяването скоро ще започне.
И мен ме оставиха сама.
Аз не закъснях за построяването, кроса и упражненията ги минах бодро, а към средата
на първата лекция изобщо забравих за всичко и даже нямах намерение да си спомням.
А след това се появи Жловис. Това се случи между лекциите, ние тъкмо вървяхме по
коридора за лекцията по Любовни проклятия, и в този момент, гоблинът бавно и надуто,
както винаги, се приближи до мен и ми протегна някаква бележка. Подавайки учебниците и
тетрадките на Янка, взех жълтия свитък, разгънах го и зачетох:
„Помниш ли троловете, с които ти и Риая се веселихте в Мъртвия град? Тези от бандата
на Медния? Намерени са убити близо до Ррадак. В един часа ще отворят портал от нашата
Тъмна крепост към гарнизона, разположен в Ррадак. Ако искаш да дойдеш с нас, плюй си
на петите, чакам те пред вратата.”
От Ррадак до Ардам са седем дни път с летящ гущер, а по пътя, с каруца— не по-малко
от двайсет. И въпросът беше, как са се оказали там същите тези тролове? И кой ги е убил?
И защо?
— Тоя рече, че ако решиш да ходиш, да тръгваш така както си, той ти е взел топло
наметало — заговорнически прошепна Жловис.
А аз страшно исках да ида с Юрао! Имаше обаче малък проблем — кой щеше да ме
пусне? Аз разсеяно се огледах и видях лейди Орис. В следващата секунда се спуснах към
нея. От моето объркано припряно обяснение преподавателката разбра само, че я моля да
не ми пише отсъствие на лекцията, и че на всяка цена ще си наваксам. Като цяло, лейди
Орис беше доста строга с адептите, но кой знае защо се съжали над мен и само попита:
— Имаш ли домашно?
Изтичах обратно към Яна, взех си тетрадката, също така бегом се върнах и я протегнах
на лейди Орис.
— При мен имате две лекции, нали така? — преподавателката се замисли, а след това
усмихвайки се обеща: — Отивай, аз ще поговоря и с майстор Хешши, той няма да ти пише
отсъствие и по графология.
Аз изликувах, но тихичко, за да не привличам внимание.
— Тичай, тичай — лейди Орис ме потупа по бузата, — аз все пак разбирам — първата
любов е един път в живота. А дроу като любовници са даже много…
Аз се стъписах, исках да й кажа, че неправилно ме е разбрала, но преподавателката по
Любовни проклятия вече отплуваше по коридора, искрено вярваща, че е извършила благо
дело в името на любовта.
— И кво сега, отиваш ли? — Жловис дръпна ръкава ми.
— Не отивам, направо тичам! — и наистина се втурнах навън.
Прехвърчайки през двора, стигнах до портала на академията и видях Юрао. Дроу
весело ми изкозирува с лявата ръка, а в дясната наистина държеше плащ с емблемата на
Нощната стража.
— Тъмни, партньор — заяви той, когато аз напуснах територията на академията. —
Обличай се, нямаме никакво време.
Аз бързичко се наметнах с наметалото, вдигнах качулката, а Юрао ми подаде черни
ръкавици и шал.
— Риая ти предава поздрави — издаде собственика на взетите на заем аксесоари
офицер Найтес. — Но тя не може да дойде с нас.
— А защо? — аз припряно се омотах със шала.
— Омъжва се — Юрао се усмихна накриво. — Качвай се, ще успеем и това да го
позяпаме.
Излетяхме рязко и почти веднага дроу насочи гущера надясно и ние полетяхме ниско
над покривите на къщите, плашейки обитателите. В Ардам много къщи имат мансарди с
прозорци направо в покривите и се съмнявах, че на хората им харесваше корема на
гущера, летящ току над главите им, но на дроу явно не му пукаше.
— Надявам се да стигнем навреме — извика Найтес, — сватбата е в дванайсет на обяд.
— На обяд? — учудих се аз. — То нали по залез слънце трябва?
— Маман реши, че по този коварен начин ще успее да измами Риая… Само че,
напразно. Джурр, архад!
Това, че гущерът се казваше Джурр, аз вече го знаех, но заповедта, която беше
адресувана към него, не я разбрах. Затова пък, звярът разбра всичко и се вкопчи с нокти в
покрива на сградата, над която прелитахме.
— Дванайсет е вече. — Юрао погледна към небето. — Храмът на Великата Тъма,
площад Велско умъртвие. Сега ще започне, пълзи!