И радостно развълнуваният дроу и аз приложихме максимум усилия, за да не се
плъзнем по този покрив.
Когато стигнахме до края Юрао посочи към най-тъмния от всички храмове на площада
и възвести:
— Започва се.
Нищо не се започваше. Хора и нехора сновяха с делови вид, бавно, оглеждайки се,
крачеха офицерите от Дневната стража и се чуваше далечния звън на градския часовник.
Вече бях замръзнала, тъй като лежахме дълго на покрива, но изведнъж над целия площад
се разнесе истеричен мъжки крясък:
— Не-е-е-е!!!
Разлетяха се гарваните от близките покриви, из-под сводовете на храма изхвърчаха
изпоплашени прилепи, един върколак на площада се стресна така, че прие животински
облик и зави… Тъжният му вой беше разбираем — той се беше превъплътил, облечен в
скъп кожух, а в резултат, кожухът беше станал на парчета, ботушите се бяха скъсали — на
негово място всеки би завил. Но върколакът не дочака към него да проявят съчувствие, на
хората не им беше до това, всички гледаха към храма на Великата Тъма, откъдето отново
започнаха да се разнасят страшни звуци:
— Не-е-е! Няма да се оженя за нея! Чудовище! Не-е-е! Мамоооо!
Юрао изпръхтя и се разкикоти. Уж сдържано, но едва не се изтърси от покрива. А след
това поясни:
— Маман беше решила да омъжи Риая без годеж, без запознанство със сватовете.
Сестра ми разбра за бракосъчетанието едва два часа преди сватбата, когато й донесоха
роклята. Така че се наложи да вземе мерки. Харесва ли ти действието на гъбената отвара?
Съдейки по воплите в храма, не само на мен ми харесваше. А нататък, кой знае защо се
втурна и този превъплътил се върколак. И скоро там крещеше не само младоженецът. След
това се чу: „Дневна стража! Страажа!” след това тънък писък, почти женски. И тогава
настъпи апотеозът на представлението — от храма, пищейки и умолявайки, изскочи явно
женихът, тъй като беше с червен костюм, а след него, и разяреният върколак, който го
настигаше, млатваше го с лапа по задника, ускорявайки го в посоката на движение, отново
започваше да тича и отново го настигаше. От храма излетя и висока тъмна елфийка и с
вопли „Сине!”, затича след него. Естествено, на прага на храма се изсипа и цялата тълпа
гости, за да се полюбува на представлението, а и хората на площада не си отказваха
удоволствието да гледат този безплатен спектакъл. Най-накрая на вратата се показа Риая в
червено-розова рокля. Несъстоялата се булка плъзна поглед по покривите на съседните
сгради, видя ни и безшумно изобрази бурни овации.
Юрао весело й помаха в отговор и ми изсъска:
— Пълзим обратно.
Да се пълзи обратно беше трудно, но весело. След това, ние скочихме на улицата,
скрихме се зад приземилия се до нас гущер и навеждайки се, затичахме към края на
площада, за да не ни засече лейди Найтес.
— Ще ни трие сол на главата половин година — съобщи ми партньорът причините за
подобен начин на придвижване.
От лейди Найтес се крихме до края на улицата, след това Юрао ме натовари на гущера
и се изкатери и той. Последва полет с главозамайваща скорост, а когато отдолу се показа
Тъмната крепост, Юрао закрещя с цяло гърло:
— Изчакайте ни и нас!
Дроу имат много по-остро зрение от нас, хората, лично аз видях сиянието на мътната
фуния, едва когато почти бяхме долетели. А магът, който удържаше фунията, го разпознах
чак когато се приземихме и след като Юрао ми помогна да скоча на каменните плочи на
двора.
— Дея, радвам се да те видя — леко разтягайки думите, произнесе лорд Шейдер Мерос.
— Тъмни дни — леко заеквайки отговорих аз и се огледах, търсейки Юрао.
Дроу тъкмо беше смъкнал седлото от гущера, после го потупа по муцуната и нещо
изкомандва. Радостният звяр се втурна да получи обедната си порция храна, а Юрао се
затътри към стената, за да закачи сбруята.
— Да вървим — лорд Мерос ми протегна ръка, — офицер Найтес ще ни настигне.
„Там е и старши следователят Окено, напомних си аз и се възползвах от помощта на
началника на един от патрулите на Нощната стража.
Във фунията беше доста страшно — като че ли вървиш по коридор, където стените и
таванът са бясно движещ се вихър и е достатъчно да се спънеш, за да те всмуче това
бушуващо нещо.
— Не се бой, държа те — лорд Шейдер леко стисна ръката ми, демонстрирайки, че
наистина ме държи, но притискайки пръстите ми, почувства това, което скриваха