Той стана, нежно ме погали по бузата и мълчешком се върна обратно към писмата и
отчетите си. Забелязал моя не много мил поглед, поясни:
— Аз съм ядосан. Сега ще преброя до… две хиляди, ще се успокоя и ще се върнем към
този разговор.
Той е ядосан, значи, а мен може изобщо да не ме брои?! Добре, ще пробваме направо:
— Риан, а във връзка с какво твоята майчица е прекъснала дипломатическата си мисия
в северните кралства?
Ръцете на магистъра, опрени на масата и заради това намиращи се в моето полезрение
се свиха, но той все пак отговори спокойно:
— Появила й се е такава възможност.
— Така ли? — Ама че работа, появила й се била възможност?! — Тоест, ти се опитваш
да ме убедиш, че лейди Тьер не е в течение на твоето намерение да се ожениш и идва
просто да навести единствения си син?
Тежката въздишка на явно намиращия се на ръба лорд-директор, предхождаше
убийствено спокойното:
— Тя беше първата, с която споделих радостното известие за твоето съгласие.
— Аха — аз подскочих от мястото си, — тоест, твоята майка, едва разбирайки за това,
тутакси е намерила „възможност” да прекъсне изключително важни за империята
дипломатически преговори?!
Уморен поглед към мен и неочаквано съвършено спокойният магистър с тежка
въздишка се поинтересува:
— Сърце мое, просто отговори, ти би ли могла да останеш равнодушна при новината,
че твоето дете е приело най-важното решение в живота си? — аз си замълчах и Риан
добави: — Аз предложих ръката и сърцето си за първи и последен път. За мен това е
важно. За моята майка, естествено, също. Не виждам нищо странно в желанието й да се
запознае с моята избраница, а ти?
И защо от устата му всичко звучеше добре и правилно, а на мен стомахът ми се беше
стегнал от страх и ръцете ми трепереха?! Объркано се отпуснах обратно на стола и
започнах да търся разумни доводи, за да се откажа от срещата… и не ги намирах. В края на
краищата, преминах към въпросите:
— Току що, преди вечерното построяване, ти каза, че отиваме при семейството ти за
празниците, а сега, че лейди Тьер пристига утре… аз нищо ли не бъркам?
Риан мълчешком измъкна едно от писмата в купчината пред себе си, които четеше,
докато аз си пишех домашните и ми го протегна.
Със рязък накъсан почерк, с наклон наляво там беше надраскано: „Пристигам утре”.
Даже и да не ни бяха преподавали графология, и дори току що да не бях писала доклад по
същото това почеркознание, си беше ясно — жената имаше рязък, непримирим и
тщеславен характер и даденото послание го бе писала в състояние на крайна ярост.
Плашещият образ на свекървата във въображението ми моментално се сдоби с остри зъби,
нокти с размера на метателен нож и, да, с кръвожаден поглед! А аз едва сега бях започнала
пълноценно да живея, между другото!
И решението възникна от само себе си:
— Уважаеми лорд-директор — едва чуто, но решително проговори адептката на
Академията на проклятията, — аз… разтрогвам годежа ни и си взимам всичките „да”
обратно.
Хвърлиха ми зъл поглед изпод вежди и ме „зарадваха”:
— Късно е.
И тогава аз скочих и избухнах:
— Какво значи късно? Ние не сме получили благословията на родителите, не сме
афиширали годежа и въобще… аз дадох съгласие в състояние на афект! И имам пълното
право да си взема думите обратно!
В следващия миг папките, свитъците, договорите и писмата полетяха на пода, сметени с
едно движение. Лорд Тьер стремително се изправи, опря се с ръце на бюрото и
навеждайки се напред пресипнало ми съобщи:
— Да, ти имаш пълното право да си вземеш думите обратно! Едно малко „но”, Дея — а
кой ще ти го позволи?!
Ето сега, и къде е моят трогателен, вежлив, сдържан и такъв разбиращ Риан? Къде е?!
Вместо него, пред мен беше лорд Тьер, този същият, който е член на ордена на
Безсмъртните, Първи меч на империята и магистър на двете най-силни учебни заведения в
империята — Университета на Тъмното изкуство и Школата за Изкуството на Смъртта. И
аз се уплаших, напълно оправдано, между другото, но да треперя мълчешком, явно вече
бях отвикнала. И затова с изплашен шепот, но все пак попитах:
— Никой ли няма да ми разреши, така ли?
С тежък стон Риан отпусна глава, черната коса се плъзна по раменете, закри лицето и
той глухо ми отговори:
— Аз няма да ти позволя, Дея. Аз… — пауза и едва чуто — аз и древната магия на