елфите и на моя род…
Аз реших да седна. Не уцелих, тръшнах се на пода и почти веднага, уплашена, като че
ли бях паднала в самата Бездна, се опитах да стана. Не се получи. В крайна сметка, мен
внимателно ме вдигнаха, сложиха ме да седна обратно на стола. Преместиха листовете с
доклада, напъхаха в дясната ми ръка перото и отново се върнаха към писмата и отчетите,
които събраха и стовариха пак върху бюрото. И всичко това мълчешком.
Аз също се върнах към доклада, старателно предъвках заключението, побирайки го в
три реда, вместо полагащата се една страница, и вписвайки датата и името си, закачих
листовете един за друг.
И след всичко това:
— Относно вас, лорд-директор, всичко ми е ясно, ще ме размажете и няма да
забележите дори, но какво общо има там древноелфийската магия?
Папката беше затворена, с нервно движение беше хвърлена на бюрото, ръцете на
магистъра отново бяха скръстени на гърдите и той започна да ме заплашва:
— Добре, любима — думата „любима” произнесе през зъби. — Ще направим друго
нещо — като начало ще оповестим за нашия годеж. Мисля, че обява по вътрешната
комуникация на академията ще е достатъчна, но ако желаеш, мога да информирам целия
Ардам.
Само шантаж още не беше имало в нашите отношения — и доживяхме! По-нататък
стана още по-зле:
— Аз изобщо не виждам смисъла да скриваме от обществеността нашите чувства, в
които няма нищо предосъдително. Но това го поиска ти, и аз изпълних твоето желание. И
само аз си знам, какво ми струва да се сдържам, когато ти повишават глас
преподавателите, блъскат те на пистата за бягане адептите или те тормози Верис. Да, аз
разбирам, че това е нормален учебен процес, но би ми било много по-спокойно, ако
професорите на Академията на проклятията бяха наясно, че обучават не просто някаква си
адептка, а моята годеница!
— Аз не искам специално отношение! — не издържах аз. — Мен напълно ме устройва
процесът на обучение и изобщо не ми се ще зад гърба ми да говорят!
— И аз те разбрах и приех твоето решение! — Магистър Тьер също повиси глас. — Но
аз не виждам смисъл да отказвам на майка си да се запознае с моята избраница, само
поради причината, че годеницата ми е… страхливка!
Това вече беше в повече.
— Аз — скочих от стола и той падна с трясък — не съм страхливка! Аз…
— И то каква! — хитра усмивка се плъзна по рязко очертаните устни.
На мен думите ми свършиха, на магистъра — не:
— Дея, общуването ти с моята майка ще се ограничи с един-единствен обяд. По-
нататък ще я виждаш на нашата сватба, на празниците по повод раждането на нашите деца
и това е. Аз не планирам да живея в родовия замък. Всъщност и майка ми не го посещава
често заради службата си при императора. Не виждам абсолютно никаква причина за
паника, мила.
Може би наистина напразно се притеснявам? Какво пък толкова, обяд… Не, така или
иначе си беше страшно, и дори много!
Пристъпих към прозореца, вглеждайки се в сгъстяващия се сумрак.
— Дея — силните ръце нежно се плъзнаха около кръста ми, — понякога не те
разбирам.
— Аз много добре даже си се разбирам — измърморих аз, — защото за теб тя е майка,
а за мен — … страшно свекървообразно чудовище.
Лорд-директорът се разсмя и попита:
— Добре, мила, а сега кажи, от какво именно се опасяваш? Да те изяде страшното
свекървообразно чудовище няма да може, да те нарани — също, аз ще съм там, и остава
само една причина, поради която ти се боиш от нея — страх те е, че няма да й се харесаш?
— Ами … да — наложи се да призная.
— И дори да е така — прегърнаха ме по силно, — какво значение има нейното мнение
за нас с теб? За мен — никакво. Аз съм направил своя избор, мнението на трети лица не е
съществено, сърце мое.
Вдигайки глава, скептично погледнах магистъра и си помислих, че ако за него ничие
мнение не е важно, то за мен — даже много.
— Един обяд? — предавайки се, попитах аз.
— Може даже да минем и без десерт — върна се Риан към полушеговития тон.
— Хващам те за думата!
На устните на лорд-директора пробяга истинска демонична усмивка, след няколко
мига, той отново стана любимият ми Риан и се поинтересува:
— Приключи ли с уроците?
— О, да! — аз се откъснах от нежните обятия, приближих се към бюрото и вдигайки
стола, седнах. Взех лист хартия и добавих: — Ей сега, само едно мъничко дело искам да