разкрия. Или поне да започна.
— Да? — Магистърът застана зад гърба ми, наведе се и прошепна, докосвайки с устни
бузата ми: — И какво е това дело?
— Изключително деликатно разследване — съобщих аз. — И ние ще го наречем… — аз
помахах с перото, вглеждайки се в тавана и мисълта дойде: — Ще го наречем „Делото за
лорд Тьер и неговите недомлъвки”.
Някой недоволно засумтя, но си замълча. Аз, обаче, нямах намерение да си мълча,
решавайки наистина да започна разследване.
— Точка първа — старателно изписах на листа, — лорд-директорът старателно
умълчава причината, поради която ме повика в кабинета си в онази паметна вечер, и
избягва всички разговори на тази тема.
Някой изпръхтя, а аз продължих:
— Точка втора — лорд-директорът, явно е прекрасно осведомен за причините за
пристигането на майка му, предположително даже разбира моите опасения, но поради
някакво неизвестна причина, присъствието на родителката му е изгодно!
По всяка вероятност, този път аз бях тръгнала в неправилна посока, защото Риан,
нежно докосвайки с устни бузата ми, попита:
— Откъде са тези… предположения?
— Откъде? — отзовах се аз. — Та ти сам каза: „По-нататък ще я виждаш на нашата
сватба, на празниците по повод раждането на нашите деца и това е”. А значи ти си даваш
сметка, че майка ти няма да подскача от възторг, като ме види и вече си готов да
ограничиш общуването ми с нея!
Крива усмивка, а след това с уважение:
— Знаеш ли, сега напълно разбирам защо този хитрец, офицер Найтес се е вкопчил в
теб с мъртва хватка — ти наистина си превъзходен следовател, Дея.
Бях поласкана, това беше изключително приятно. Но не до такава степен, че да ме
разсее напълно, затова продължих нататък:
— Точка трета — в нашите отношения лорд Тьер прилича на кочияша, който
управлява каруцата, а аз — на кон, на когото са му завързали очите и го водят неясно
накъде, без да се интересуват от мнението му!
— Да-а-а? — язвителен въпрос и ръцете му нежно се плъзнаха по раменете ми. — Да ти
напомня ли събитията от преди една седмица?
* * *
Събитията… Да-а-а! Преди една седмица аз, самоволно напускайки Академията на
проклятията, се срещнах с Юрао, по негово искане, между другото. Той самият подкупи
Жловис, че да ме изведе безпрепятствено. И ние се отправихме към замъка на вампирския
клан, където аз научих за своето не толкова далечно „героическо” минало, а от устата на
дроу то излизаше направо епично, получих своите почти седемдесет жълтици, а след това
се примолих на партньора да отидем до ардамския клон на банка „ЗлатоГор”. И там, когато
разбрах какво е направил за мен Риан Тьер, аз… аз цялата се превърнах в една емоция! Аз
бях просто в състояние на афект! Изхвърчах навън от банката, подхлъзнах се на стълбите,
и по всяка вероятност бих паднала, ако на пътя ми не се беше изпречил лорд Шейдер
Мерос. Началникът на патрула на Нощната стража подхвана падащата мен в своите обятия,
и защо ли не се ограничи само с това, а реши отново да опита с целувките. Той направи
всичко толкова мълниеносно, че аз не успях дори да осъзная случващото се, а лорд Мерос
вече беше отхвърлен от мен от магически удар с такава сила, че се запечати на
противоположната стена. Аз дори не се занесох от удара, но с мъка се задържах на крака,
когато след трагичния полет на Шейдер, се изви адски пламък и в аления вихър на
пламъците се яви лорд-директорът, разгневен, между другото…
Ако бях по-умна, сигурно бих си замълчала! Колко пъти ми бяха казвали: мълчанието е
злато, Дейка, злато. Да, ама не! Как можех да си замълча, та аз бях в състояние на афект и
емоциите също така преливаха от мен, и гледайки в блещукащите черни очи, аз си признах
честно:
— Лорд Тьер,… аз ви обичам…
Изви се адски пламък!
В момента, в който разбрах, че съм останала сам-самичка на стълбите, без да броим
свличащото се по стената отсреща безсъзнателно тяло на лорд Шейдер, адския пламък
отново се изви. А когато огнените езици поутихнаха, аз съзрях пред себе си лорд-
директора с букет черни рози, увит с алена лента, и с черна кутийка във формата на
изключително романтичното драконово сърце. И на вцепенената мен в началото ми беше
връчен букета, толкова огромен, че аз едва можах да го удържа, а след това, възползвайки