Катрин Байби — Не точно: Не точно среща #1
Първа глава
— Това е за веригата — каза Майк и гаврътна шота си с текила. — А това е за топката в края й. — После отпи от бирата си. — Твой ред е.
Джак се отпусна в стола си, а Майк принуди Дийн да направят още една серия шотове. Дийн, ергенът този уикенд, вече беше пиян до козирката, но все пак продължи да пие.
— К-колко е часът? — заекна Дийн.
— Не ти е разрешено да питаш до неделя — напомни му Том.
— Не е ли неделя? — Дийн проследи с поглед сервитьорката, която носеше прилепнала къса пола. Джак, Том и Майк избухнаха в смях.
— По дяволите, Мур, може да ни се наложи да останем в хубавия ти хотел за цялата седмица, ако искаме да превърнем този ерген в младоженец.
Приятелите на Джак Морисън винаги го наричаха Мур, защото получаваше повече пари, жени и време да прави каквото си иска заради състоянието на семейството си. Приятелите му на масата го познаваха още от гимназията. Ако поискаха да останат в „Хотел и казино „Морисън” във Вегас за седмица, месец или колкото пожелаят, Джак щеше да го уреди. Всички те заемаха ръководни позиции или имаха собствен бизнес и затова беше почти невъзможно да се съберат както сега. Ергенското парти през почивните дни трябваше да се получи.
Джак настоя да карат през Калифорнийската пустиня вместо да прелетят над нея. Сега, когато Дийн вървеше към бесилото, или олтара в случая, повече нямаше да им се удаде такава златна възможност. Дийн беше първият от четиримата, който се женеше, което значеше, че за последно пътуват като необвързани мъже. Последният път, в който не се налагаше един от тях да бърза да се прибере при жената и децата си. Последният път, когато можеха да се напият до козирката, без да трябва да се обясняват на жена. Едно последно пътуване-запой до Вегас… Какво по-хубаво от това? Веднага щом Дийн кажеше заветното „Да”, всичко щеше се промени. Дълбоко в себе си Джак го осъзнаваше… беше готов за това. Животът беше поредица от глави и тази щеше да приключи подобаващо, ако той имаше думата по въпроса.
— Човече, това Хедър ли е? — Том сръчка Джак и посочи с глава към казиното.
Джак проследи погледа на Том и се спря на дупето на жена, която познаваше прекалено добре. Платиненорусата й коса беше вързана високо на главата й; раменете й бяха голи, с изключение на тънките презрамки на вталената рокля, която прилягаше плътно по всяка извивка от хирургически подобреното й тяло. Точно когато Джак си помисли, че може да се обърне, без да го забележи, тя погледна през рамо и му се усмихна широко.
— Откъде, за Бога, е знаела, че ще сме тук? — Ако съществуваше жена, която Джак не би искал да вижда никога повече, то това беше Хедър. Докато тя вървеше към него, полюшвайки бедра, Джак знаеше, че желанието му няма да се сбъдне.
— Навярно е чула слухове за ергенското парти на Дийн. Ти си собственик на хотела, така че къде другаде би могло да е партито — напомни му Том.
— Джак, скъпи, изненадана съм да те видя тук. — Едва доловимият глас на Хедър беше резултат от тренировки, а не искреност.
Понеже не можеше да я избегне, Джак се изправи, когато жената го приближи. Тя се наведе и го целуна по бузата. Той бързо отстъпи и посочи приятелите си.
— Помниш Том, Майк и Дийн, нали?
— Разбира се. — Тя се усмихна по възможно най-фалшивия начин, очите й моментално се спряха на Дийн, преди отново да погледне Джак.
— Какво те води във Вегас? — попита Джак, все едно не знаеше.
— Каза ми, че това е един от най-хубавите ти хотели. Реших, че е крайно време да прекарам известно време в него.
— Казината са на баща ми, Хедър, не мои. — Единственото, което Хедър търсеше, бяха пари. Нямаше значение от къде идваха, стига да можеше да се добере до тях.
Тя вдигна ръка във въздуха.
— Отново правиш от мухата кон, Джак.
— Слон. От мухата правиш слон.
Хедър сложи пръсти на ръката му и го стисна.
— Знаеш как мразя да ме поправят — напомни му тя.
Знаеш колко мразя да се появяваш, където не искам. Това беше когато бяха заедно. Джак беше скъсал с нея в средата на лятото.
Сега беше ноември.
Тя се наведе към него и прошепна в ухото му:
— Ще можем ли да се видим насаме за момент?
Той разхлаби вратовръзката си и отново сложи шапка на главата си.
— По средата на ергенско парти сме, Хедър.
Дийн гаврътна още една текила и смукна лимон.
— Ще отнеме само минутка, съкровище.
Боли да се усмихваш докато стискаш зъби. Джак се принуди да отпусне челюст при лепкавата й демонстрация на привързаност. Спомни си деня, в който сложи край на кратката им афера. Бяха на събитие с цел набиране на средства в клуба в Хюстън и Джак забеляза красива брюнетка да го гледа от другия край на залата. Хедър го смъмри задъхано.