— Изпратих поканите, както ме помолихте — каза му Сам.
— Обади ли се да разрешат на персонала да си вземе подходящи облекла?
— Да — кимна Сам. — Магазинът за смокинги под наем и дамският бутик на долния етаж ще позволят на всички наши служители да наемат безплатно облекла за уикенда.
Добре.
— Всъщност, Сам, бих искал това да остане за постоянно. — Джак си помисли за Джеси. — Нека служителите ни се възползват от това дори да не успеят да присъстват на партито тази събота. Може да успеят за другото, през следващия месец.
Сам се навъси.
— Сигурен ли сте, сър? Ами ако съсипят дрехите? Това ще ни струва доста пари.
Джак изсумтя.
— Бъди малко по-доверчив. Повечето хора се грижат за чуждата собственост по-добре, отколкото за своята. Ако се появят проблеми, ще се оправяме в движение.
— Както кажете, сър.
— Моля те, наричай ме Джак. Това ми напомни, че в събота аз също ще участвам в размяната. Трябва ми униформа.
Сам се ококори.
— Ох, господин Морисън, тоест Джак, сигурен ли сте?
— Това ще повдигне духа им. Всеки служител, който обикновено носи костюм и вратовръзка, ще облече униформата на сервитьор, а жените от почистващия персонал ще носят вечерни рокли. Единствените платени гости ще бъдат онези, които сме поканили, и те ще знаят, че персоналът и ръководството са разменили ролите си за тази вечер. На моята табелка ще пише Джак, така че, моля те, не ме наричай господин Морисън. Ще бъде забавно, ще видиш. Може би, преди да свърши нощта, дори ще научиш някои неща за своите подчинени и за самия себе си. Кога за последен път си сервирал храна от кухнята?
— Никога не съм имал това удоволствие. — По разкривеното му лице си личеше, че тази мисъл изобщо не му се нравеше.
— Добре тогава, ще бъдеш шокиран да узнаеш под какво напрежение работят твоите сервитьори. — Джак пренебрегна навъсената физиономия на Сам. Беше провел подобно парти и предишната година в хотела, където живееше постоянно. На следващия ден персоналът се върна към обичайните си задължения, като този път обаче проявяваше малко повече разбиране към работата на колегите си.
Това щеше да е идеалната ситуация, в която да въведе Джеси. Тя щеше да си мисли, че е келнер, и то на сезонна работа, можеше дори да й сервира. Замисли се за свободните мъже в списъка, които смяташе да й посочи. Честно казано, не смяташе, че някой от тях беше нейния тип, но може би, след като огледаше възможностите, тя щеше да се реши на среща с него.
Винаги съществуваше опасността някой да издъни работата, като го повика по име, но Джак се надяваше да запази самоличността си в тайна достатъчно дълго, за да опознае истинската Джеси. Тя може и да изглеждаше непреклонна външно, но той беше готов да се обзаложи, че в действителност жената беше нежна и мила. Трябваше само да влезе под кожата й така, че да не можеше да се дърпа повече.
Джак се изправи и протегна ръка на Сам.
Мениджърът я пое.
— Ще украсим хотела в петък. Искате ли да донесем дърво в апартамента ви?
— С удоволствие. Да не е твърде пищно. Достатъчно е традиционното червено и зелено.
— Ще се погрижа, сър.
Джак зави покрай асансьорите и се запъти към дамския бутик. Време е да напазарувам за Джеси. Само че не беше сигурен какво да избере.
Зад щанда стоеше възрастна жена, около шейсетте, предположи той, с прошарена коса и кацнали на носа й очила. Тя го видя да влиза и му се усмихна любезно.
— Мога ли да ви помогна?
Джак съблече сакото си и го остави върху облегалката на намиращия се в средата на залата стол.
— Обзалагам се, че можете — отвърна той. — Търся вечерна рокля.
Тя свали очилата си и ги остави върху щанда.
— Имаме много такива. Някакви специални предпочитания?
— Нещо класическо, не твърде натруфено.
— Под наем ли ще я вземете, или смятате да я купите за своята приятелка?
Джак плъзна поглед по дългите закачалки с рокли.
— Ще я купя.
— Добре тогава. Казвам се Шарън, между другото.
— Аз съм Джак — рече той, като нарочно пропусна да спомене фамилното си име.
— Кой размер носи жената, която ще обличаме?
— Осми. Стига ми горе-долу дотук. — Той посочи с ръка до носа си. — Светлокестенява коса и лешникови очи. Носи обувки трийсет и седми номер.
— Добре, тъй като не е тук, мога ли да направя едно предложение?
— Разбира се, Шарън, затова ви помолих.
Тя се усмихна.
— Роклите с дължина до пода наистина трябва да стигат до пода, когато дамата е с обувки. Тъй като я няма тук, за да премерим точно, предлагам нещо също толкова елегантно, но с три-четвърти дължина.