— Джак, скъпи, моля те, опитай да не точиш лиги по други, когато сме заедно. Не ми пука какво ще правиш или с кого ще се заиграваш щом се оженим, но да го правиш толкова очевидно, докато стоим един до друг, е направо просташко, не мислиш ли, скъпи?
Откъде изобщо на Хедър й беше хрумнала идеята, че някога би могла да бъде г-жа Джак Морисън, той нямаше как да разбере, но тогава Джак осъзна колко повърхностна беше неговата куха кукла. Донякъде му стана жал за нея.
— Е? — Хедър го върна в настоящето с въпроса си.
Джак знаеше точно как да се отърве от нея за последен път.
Той се обърна към Том.
— Отпред в десет?
Том се ухили.
— Ще се поразходим, само този тук да изтрезнее малко.
Майк изправи Дийн на крака, докато Джак и Хедър тръгнаха към вратата.
Двамата се провираха между хората, струпали се при машините за игра. Някой от масата със заровете извика и тълпата около него наддаде одобрителен вой. По-възрастна жена се облегна на стола си, докато Хедър минаваше, и я закачи. Хедър се намръщи и смотолеви нещо грозно под носа си.
— Извинете, госпожице.
Хедър вирна брадичка, не каза нищо и отмина.
По-възрастната жена изглежда наистина съжаляваше, но не знаеше какво да каже.
Засрамен, Джак хвана Хедър за ръката и я поведе навън под ярката светлина на паркинга за гостите. Служителят го забеляза и реагира светкавично. Преди да направи и крачка, Джак махна с ръка и го отпрати.
— Та, какво всъщност правиш тук, Хедър?
Тя наклони глава на една страна и се усмихна.
— Не ми харесват отношенията ни напоследък, Джак, липсваш ми.
Джак остана неподвижен, когато тя пристъпи напред.
— Вече няма такова нещо като „нас“. Мислех, че съм бил пределно ясен.
— Дадох ти почивка. Сега искам почивката да свърши. — Тя прокара ръка по гърдите му. Той я спря като я хвана за китката.
— Не съм те молил за почивка. Казах, че между нас всичко е свършено. Търсим напълно различни неща. — Той не искаше съпруга-трофей, а това беше всичко, което Хедър можеше да предложи.
Крайчетата на устните й се изкривиха нацупено.
— Познаваме едни и същи хора, движим се в едни и същи кръгове. Перфектни сме един за друг.
— Не, не сме. Искам някой, който е с мен повече заради мен самият, отколкото заради портфейла ми. И двамата знаем, че тази жена не си ти. — Джак забеляза диамантената гривна да виси на китката й. Докато се срещаха, тя имаше рожден ден и Джак й я беше дал. Сега съжаляваше за този подарък.
Престореното пренебрежение на Хедър избледня и в очите й проблесна гневно пламъче.
— Всяка жена до теб ще е с теб заради парите ти, Джак. Аз просто бях честна.
Думите й го жегнаха, вероятно защото имаше частица истина в тях. Беше трудно да гледаш встрани от милиардите на баща му или от собствените му милиони. Все пак, блондинката пред него ясно показа, че въобще не й пука за него. Джак тегли чертата — до тук.
Той махна на валето, което бързо дотича.
— Да, г-н Морисън?
— Може ли да докарате колата ми?
Служителят погледна бегло Хедър, а после Джак.
— Кола от хотела ли, сър?
— Не, моята кола. Тази, с която пристигнах.
— Да, сър. Веднага, сър.
Хедър му се усмихна, навярно предполагайки, че е спечелила нещо.
— Къде да кажа на шофьора ми да те откара — попита Джак. — Или си отседнала тук?
— Имам апартамент в „Беладжио”. Но нямам нищо против да се преместя.
Още една отблъскваща усмивка. Приятелите на Джак излязоха от казиното през тежките стъклени врати.
— В „Беладжио” е перфектно за теб. Предлагам да се насладиш на престоя си там.
Маската й падна и гняв изпъна челюстта й.
— Един ден ще съжаляваш за това, Джак! Ще се ожениш за някоя, мислейки, че те обича, и ще свършиш с разбито сърце, защото единственото, което тя ще иска, ще е доверителния ти фонд.
С периферното си зрение той забеляза колата. Отиде до големия си стар пикал, мръсен от дългото пътуване, и отвори вратата.
— Какво е това? — изстреля въпроса си тя и отстъпи назад, сякаш автомобилът беше змия, готова да нападне.
Най-накрая на лицето на Джак се появи чистосърдечна усмивка. Абсолютният ужас, изписан върху лицето на Хедър, си струваше дразнещото й присъствие.
— Това е возилото ти до „Беладжио”.
— Няма начин да се кача в това нещо. Какво си направил, докарал си го от Тексас ли?
Всъщност го беше транспортирал до Калифорния за последното си бизнес начинание, и с момчетата решиха да го докарат до Вегас.