— Нещо такова. Хайде, качвай се.
— Няма да направя подобно нещо.
— Прави каквото искаш. — Джак отвори вратата широко и подкани приятелите си вътре. — Хайде, момчета. Имаме ерген за изпращане. — Джак се обърна към хлапето, което се бореше с грамадното возило. — Как ти е името, младежо?
— Ръсел, сър. Нов съм тук. — Сигурно беше на не повече от двадесет и четири.
— Познаваш Вегас, нали?
— Прекарал съм целия си живот тук.
Джак го потупа по гърба, докато Майк наместваше Дийн на задната седалка. Том се качи зад тях.
— Е, Ръсел, аз и приятелите ми се нуждаем от шофьор тази вечер. Чака ни сериозно пиене и ни трябва някой трезвен. В играта ли си?
— На работа съм.
— А аз ти плащам. — Джак повика отговорника с ръка. — Карингтън, нали? — попита той управителя.
— Да, сър.
— Карингтън, Ръсел ще ни помогне за няколко часа, надявам се това не е проблем.
— Разбира се, г-н Морисън. Както желаете.
Джак намигна на мъжа и се обърна към пикала. Когато стъпи вътре, Хедър се обади.
— Ами аз?
Джак едва я удостои с поглед.
— Предложих да те закарам, скъпа. Може би в някое такси във Вегас ще ти е по-добре. Карингтън, би ли осигурил транспорт за госпожица Хедър?
Карингтън гледаше ту Хедър, ту Джак и после вдигна ръка, за да повика едно от многото таксита, които чакаха да отведат гостите до следващата им дестинация.
Хедър обгърна тялото си с ръце.
— Джак! — изкрещя тя, когато го видя да затръшва вратата.
Той леко побутна шапката си за довиждане, докато Ръсел включваше на скорост.
— Джак Морисън! — Джак все още я чуваше да крещи, докато те се отдалечаваха.
— Човече, това е една разярена жена — каза Том, поглеждайки през рамо. — Не знам какво изобщо си видял в нея.
— Тя беше грешка. — Огромна. Джак се радваше, че така и не бе вложил чувства в тази връзка.
— Джак Морисън. Ей, да не би да сте свързан по някакъв начин с Гейлорд Морисън, собственика на хотела? — попита Ръсел, докато излизаше на улицата.
Дийн, Майк и Том започнаха да се смеят.
— Нещо смешно ли казах?
Джак закопча колана си и се отпусна в седалката.
— Това трябва да е баща ми.
— Просрочено, просрочено, о, страхотно, предупреждение за изключване. — Джесика Ман със сумтене сложи подчертаната сметка за вода на върха на купчината. Малката стая за отдих в денонощната закусвалня, където работеше, предоставяше също толкова безрадостен изглед, като този на бъдещето й. Тя наистина трябваше да промени живота си, и то скоро.
Лиан, другата сервитьорка на смяна в това гробище, която работеше с нея, я сръчка през вратата и каза:
— Ставай. Четирима купонджии тъкмо седнаха на дванайсета.
Джеси погледна часовника си бързо. Два и двайсет след полунощ. Хората, току-що излезли от бара, щяха да започнат да прииждат на тълпи за черно кафе, преди да се отправят към дома. По правило неделните сутрини бяха най-тежки. Истински глупавите си въобразяваха, че ще могат да грабнат чаша кафе от „При Джо” и да стигнат до работа навреме. След като натъпка сметките в портмонето си, Джеси излезе от стаята за почивка, мина през късия коридор, разделящ кухните от щанда за обслужване на клиенти, и продължи към дванайсета маса. Ако имаше достатъчно късмет, един от четиримата щеше да е достатъчно трезвен да й остави бакшиш, преди да си тръгнат.
Сърцат мъжки смях достигна до ушите й, преди да завие на ъгъла, за да поздрави клиентите си.
Две от лицата гледаха отворените менюта, но другите две засякоха погледа й, докато тя се приближаваше.
— Хей, скъпа. Ти ли си нашата сервитьорка тази вечер? — попита един с коса, руса като мръсна вода от съдомиялна машина, седнал от края на масата. След въпроса му другите мъже на масата свалиха менютата, за да видят на кого говореше приятелят им.
Бързата преценка на ситуацията подсказа на Джеси, че веселяците на масата определено бяха прекарали пиянска нощ. Може би дори цели две, съдейки по тъмните кръгове под очите им.
Мръснорусият показа искрящо белите си зъби и хлапашката си усмивка. Мъжът от лявата му страна го сръга с лакът в ребрата.
— Не обръщайте внимание на Дийн. Не е изтрезнявал от три дни.
— Виж ти, кой го казва, Майки. — Тези думи дойдоха от корав мъж с бейзболна шапка и брада на поне два дни.
Да, стопроцентови купонджии.
Онзи, когото бяха нарекли Джак, се забави с менюто, преди да обърне внимание на Джеси. Тъмнокестенявата му коса се рошеше под шапката, когато движеше главата си. Брадата му беше набола точно толкова, че да изглежда секси. Най-необикновените сиви очи, които Джеси бе виждала някога, се взираха в нея с бавна и непоколебима проницателност. Тези мъгляви очи се плъзнаха по лицето и косата й, и не бързаха да се отместят от тях. След като се насити да я гледа, отново улови погледа й и го задържа. Точно в този момент Джак се усмихна бавно и чаровни трапчинки накараха цялото му лице да се освети. Усмивка, посветена само на нея.