Подобни усмивки трябва да вървят с предупредителни знаци. От непоколебимото му внимание стомахът я сви и тръпки побиха голите й рамене. Преглътна трудно и кожата й потръпна, сякаш я беше погалил.
Джеси примигна няколко пъти, прекъсна зрителния контакт и попита:
— Какво ще кажете за по едно кафе?
— Звучи чудесно — отвърна Джак с акцент, който отиваше на каубойската му шапка.
Тексаският акцент се разстла като топло и уютно одеяло върху вътрешностите й. Кореняците от Южна Калифорния нямаха никакъв отличителен акцент, така че когато чуеше такъв, го запомняше.
Джеси пъхна тефтера в престилката си, завъртя се и отиде до каната за кафе.
— Не мислите ли, че хваща окото? — каза един от купонджиите.
Джеси знаеше, че не е грозна, но и не виждаше нищо особено, щом се погледнеше в огледалото. Светлокестенявата й коса беше събрана на кок в основата на тила й; под уморените й лешникови очи имаше тъмни кръгове, подсказващи липсата на сън, а и беше трудно да напълнее, след като всичките й пари отиваха за плащането на сметките, и за сина й Дани.
Джобовете на четиримата мъже… не, по-скоро младежи… на дванадесета маса, сигурно бяха продънени, и колкото и да ги обръщаха, едва ли щяха да съберат дори общо някаква прилична сума. Всички носеха дънки и тениски, а двама от тях воняха на бира.
Колежанчета, които така и не са пораснали. По дяволите, може би все още ходеха на лекции. Джеси предположи, че са горе-долу на еднаква възраст, някъде около двадесет и осем.
Когато се върна на масата, тя остави чашите за кафе и ги напълни.
— Благодаря… Джесика — каза Джак с мистериозните сиви очи, след като се вгледа за кратко в табелката с името й.
— Всъщност, Джеси. Откъде сте момчета? — попита тя, завързвайки разговор.
— Във Вегас сме за уикенда — отговори й онзи, на име Майк.
Трябваше да се досети.
— Приятелят ни Дийн се жени след няколко седмици и решихме да го изпратим подобаващо.
— Вегас може да е опасно място за ергенско парти — каза тя.
— Виждате ли, и аз това казах — обади се мъжът до Джак. — Но някой някога слуша ли Том? Разбира се, че не. Мислиш си, че всичко е минало страхотно и в следващия момент голият ти пиян задник танцува в „Ю Тюб” с някаква мацка, която дори не помниш.
— Не съм танцувал гол с някаква мацка… нали? — Дийн се почеса по врата и се намръщи.
Джак стрелна приятеля си с усмивка, която очерта всичките му трапчинки.
— Доста здраво се накваси.
— Е да, ама не помня да съм танцувал гол.
— О, я се успокой — каза му Майк. — Никой не те е снимал, докато танцуваше гол.
Джеси не можа да не се усмихне. Момчетата се заяждаха с приятеля си и беше забавна гледка. По лицето на Дийн се четеше, че не е напълно сигурен дали не е танцувал разсъблечен.
— Решихте ли какво ще поръчате, или ви трябват още няколко минути да помислите? — попита Джеси.
— Аз знам какво искам. — Том сложи менюто си на масата.
Останалите си поръчаха от същото. След като им взе поръчката, Джеси ги остави.
Когато даде поръчката на готвача, Лиан й се усмихна.
— Изглежда менюто е разнообразно там. Четворка сладури — въздъхна тя с усмивка.
— И двама от тях имат акцент.
— Виж се само как ги заглеждаш.
— Никого не заглеждам. Последното, което ми трябва, е още един плейбой да ми обърка живота.
Джеси се обърна и допълни чашата с кафе на един от нощните си клиенти, който седеше на плота.
— Как са палачинките, г-н Ричман?
— Прекрасни, просто прекрасни — отвърна той.
Когато Джеси се обърна към Лиан, другата сервитьорка продължи да говори.
— Кой казва, че са плейбой?
— Колежани, които така и не са пораснали, най-вероятно.
— Плейбои, колежани, на кого му пука. Един от тях може да е богаташът от мечтите ти.
Джеси повдигна вежди.
— Да, бе. — Грабвайки Лиан за ръката, Джеси я заведе до един отдалечен прозорец с изглед към паркинга. — Погледни, сестро. Да виждаш някакви скъпарски коли ей там? — Всъщност, единствените коли на паркинга бяха на служителите и на г-н Ричман. С изключение на един самотен пикап, който е бил нов някъде в средата на деветдесетте. Изглеждаше тъкмо като за каубоите от дванадесета маса.