— Да, на телефона. Извинете, бях в другата стая — излъга тя. — Не чух телефона да звъни. — Лъжа номер две.
— Няма проблем. Ъ-ъ-ъ… става дума за колата ви.
О, Господи… не искам повече лоши новини. Нямаше да може да ги понесе.
— Да?
— Имахме малка злополука тук, в сервиза.
— Злополука? — Това не звучеше добре.
— Пожар, всъщност.
Колата й. Единственото, което го интересуваше, беше застраховката й. По дяволите, небето се стоварваше върху нея и Джеси стоеше точно в центъра на торнадо.
— Пожар?
— Да. Пожар. Не се притеснявайте, колата ви…
— Е добре? Колата ми е добре?
Господин Грейвис се засмя.
— Съсипана е напълно.
Светкавици, торнадо и къщичката на Дороти, която лети във въздуха.
— Никак не е смешно.
— Е, колата имаше нужда от доста поправки. — Гласът му беше равен.
— Това беше единственото ми превозно средство. — Гласът й започваше да се повишава, в нея се зараждаше паника.
— О, госпожице Ман, моля ви… всичко е наред. Ние в „Тойота” се отнасяме изключително отговорно към грешките си и искам да ви поканя да си изберете кола, с която да ви компенсираме.
— Да ме компенсирате с кола? — Отново повтаряше като папагал думите на другите.
— Нека започна отначало. Усещам, че сте разстроена.
Омаловажаването на годината.
— Имаше пожар, колата ви изгоря напълно, но ние ви предлагаме чисто нова кола на нейно място. Освен ако не изпитвате някаква емоционална привързаност към този ранен модел „Селяка”, мисля, че случилото се ще се окаже голям късмет за вас.
Слава Богу, че беше седнала, защото когато осъзна какво й казва мъжът, Джеси усети, че й се завива свят.
— Нова кола, която да замени моята трошка? — Сигурно колата й беше причинила пожара.
— Точно така. Кога ще ви бъде удобно да дойдете?
Това не можеше да се случва… Сънуваше и определено беше време да се събуди.
— Госпожице Ман?
Не се събуждаше.
— Да?
— Можете ли да дойдете утре?
— Утре? — Тя се взираше разсеяно в стената на стаята.
— Да.
— Да.
— Да, ще можете да дойдете утре?
Джеси започна да кима бавно.
— Да, ще дойда утре. — Мъглата започваше да се повдига. — Девет сутринта рано ли е?
— Девет е чудесно. Просто попитайте за мен. — Гласът му звучеше развеселено.
— Това не е някаква шега, нали, господин Грейвис? Защото имах два доста гадни дни и точно сега не реагирам добре на шеги.
Той се засмя.
— Не е шега, госпожице Ман. Мислете каква кола ви се иска да карате. Четири врати, две врати, пикап, кросоувър или може би хибрид? Изборът е ваш.
Тя си помисли за миг за Коледа, за Дани, за сметките от болницата, които ще започнат да пристигат.
— Мога ли да взема парите и да си избера кола втора употреба?
— Съжалявам. Изрично ми бяха дадени инструкции да ви предложа която и да е нова кола от магазина.
— Инструкции? — Папагалът се върна отново.
Той се поколеба, прокашля се и после каза:
— От шефа ми.
— Ах, добре. Държах се доста неблагодарно, простете. Много ви благодаря. Наистина. — И не лъжеше. Не беше новото колело, което Дани искаше, но новата кола щеше да го компенсира за известно време. Парите, които беше спестила от ремонта, щяха да й позволят да направи повече за сина си. — Ще се видим в девет.
Двамата затвориха в момента, в който вратата на апартамента се отвори.
Моника влезе вътре, все още увита в зимната си парка.
Видът на сестра й напомни на Джеси за Джак.
Моника срещна погледа й. Отвори уста да каже нещо и усмивката й посърна.
— Какво се е случило?
Сълзите се появиха сякаш отникъде.
— Спах с Джак. Той ме помоли да се омъжа за него. Аз отказах. Той си тръгна и повече не се е обаждал. Мисля, че може да съм направила голяма грешка.
Моника пусна саковете си на пода и отиде при сестра си.
— Ох, Джеси.
Прегръдката на сестра й предизвика нов потоп от сълзи.
Тринадесета глава
Моника избута Джеси до дивана и я остави да се наплаче.
— Всичко е наред — рече успокояващо тя. — Сигурна съм, че не е чак толкова зле.
Не! По-зле беше.
Когато сълзите й започнаха да пресъхват, думите започнаха да се изливат от устата й.
— Онази вечер Дани вдигна температура. Обадих се на Джак. — При самото произнасяне на името му гърдите й се свиваха от болка.
Моника се пресегна, измъкна кърпичка от кутията и й я подаде.
— Благодаря.
— Джак ви е закарал на лекар?
Джеси кимна.
— Да. Температурата на Дани беше много висока. Уплаших се.